О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№43
София, 26.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 788 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. Г. Ж., Т. А. М. и Я. А. Д. от гр. В. чрез процесуалния им пълномощник, срещу въззивно решение № 714 от 27.05.2009 г. по в. гр. д. № 1543/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1265/16.04.2008 г. по гр. д. № 9904/2007 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 27, във вр. с чл. 29, ал. 2 ЗЗД за унищожаване на договор за поръчителство от 02.02.2004 г., подписан като акцесорен към договор за банков кредит между “ОББ”АД и С. Г. К. – кредитополучател, като сключен при измама, изхождаща от трето лице.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочил, че счита за съществен въпроса за “установяване дали банката, чрез съответния си служител, е знаела или не е могла да не знае, че приложената към молбата за отпускане на кредит С. декларация от кредитоискателя е неистински документ”. Поддържа се, че този въпрос не бил разискван в доктрината и съдебната практика и дори и след щателно издирване не била открита съдебна практика, поради което липсата на практика обосновавала приложно поле по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил кой конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос счита за значим, твърдейки че разрешаването им би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Значението на поставения въпрос в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос е свързан с конкретна преценка от въззивния съдебен състав на доказване на факта на узнаване или възможността за узнаване от страна на банката на определени обстоятелства, към момента на сключване на договора за банков кредит и за поръчителство. Твърдението за необсъждане на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност /чл. 188, ал. 1 ГПК (отм)./ и за необоснованост, не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, тъй като подобно нарушение е въведено като основание за касационно обжалване и само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не може да се приеме, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните условия, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В случая, за да е налице измама, съобразно фактическия състав на чл. 29 ЗЗД въззивният съд е посочил, че е необходима кумулативна даденост на определени предпоставки: сключен договор, заблуждение у една от страните, да е налице умишлено предизвикано заблуждение от трето за сделката лице, сключване на сделката поради заблуждението и другата страна по сделката да е знаела за измамата или да е трябвало да знае. Съдът е определил съобразно законовия регламент съществените белези на унищожаемостта на правните сделки поради измама, а дали страните са установили релевантите за спора факти и по какъв начин са ги доказали, е въпрос, свързан с проверка правилността на съдебния акт по реда на чл. 281, т. 3 ГПК.
Не налице приложно поле на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и публикувана съдебна практика – Решение № 1101/25.01.2007 г. по т. д. № 679/2005 г. на ІІ т. о. на ВКС, Б. бр. 18, 2007 г. стр. 53. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна, и да се налага по тълкувателен път да се изяснява съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Следва да е налице кумулативно и допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение и за развитие на правото.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение. Поставените въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №714/ 27.05.2009 г. по в. гр. д. № 1543/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: