О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 25.02.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 691 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4600/24.06.2008 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от М. С. А. и А. А. А. от гр. Х., чрез процесуалния им пълномощник адв. М. Г. , срещу въззивното решение № 109/19.05.2008 г. по гр. д. № 234/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд решение от 06.07.2007 г. по гр. д. № 1099/2005 г. за отхвърляне на предявения от касаторите иск по чл. 407, ал. 1 ГПК /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. за всеки един от жалбоподателите.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Молят същото да бъде отменено, а предявените при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ГПК /отм./ да бъдат уважени изцяло. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с болките и страданията на жалбоподателите в резултат на загубата на тяхното дете.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че относно приложението на чл. 52 от ЗЗД съдилищата разрешават този въпрос много противоречиво при едни и същи травматични увреждания, в частност и при смърт, присъждайки в пъти по-ниски, съответно – по-високи обезщетения, което налагало произнасяне на ВКС, защото това било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Цитира се и се прилага решение № 24/26.05.2008 г. по гр. д. № 854/2007 г. на Софийски градски съд, където е присъдено обезщетение в размер на 60 000 лв. за смъртта на Р. И.
Ответникът по касационната жалба – „Л” АД, в писмен отговор, обосновава становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да отмени частично постановеното от СГС решение по гр. д. № 1099/2005г. и да присъди в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер допълнително на сумата 36 666,67 лв. за всеки един от тях, въззивният съд е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от загубата на дете – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, се явява обезщетение в размер на 50 000 лв., а не на 13 333,33 лв. За разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. за всеки един от жалбоподателите, решаващият състав е счел претенцията за неоснователна, мотивирайки се подробно защо не възприема възражението от страна на застрахователя за съпричиняване от страна на малолетния пострадал и на неговите родители /жалбоподателите/ на вредоносния резултат.
Същественият с оглед изхода на спора материално-правен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280 ал. 1 т. т. 1-3 ГПК.
Касаторът не е посочил конкретно решения на Върховния касационен съд, на които според него атакуваното решение противоречи, при това липсва и посочване и съответно представяне на решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на въпроса за размера на присъжданите застрахователни обезщетения. Представеното решение на СГС е първоинстанционно решение и не съдържа обозначение, че същото е влязло в сила, за да се приеме, че съставлява съдебна практика на даден съд. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
Неоснователно е и становището, че посоченият материално-правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на тази законова разпоредба на чл. 52 ЗЗД. Разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 109/19.05.2008 г. по гр. д. № 234/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: