О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№627
София, 10.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 642 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „ЧЕЗ Е. България“АД срещу О. № 4* от 07.04.2009 год. по ч.гр.д. № 763/08 год. на Софийски градски съд с която е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 06.02.2009 год. по гр.д. № 5950/2007 год. на Софийския районен съд. С него първоинстанционният съд се е разпоредил връщането на въззивната жалба на „ЧЕЗ Е. България“АД срещу постановеното по същото делото решение, поради просрочие.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне по процесуалноправния въпрос „Валидни ли са извършените след изтичане на установения от закона срок процесуални действия, ако съдът по грешка определи по-дълъг срок“. Позоваването е на чл.38 ГПК (отм.).
В диспозитива на решението си, първоинстанционният съд е посочил, че то подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението. Процесуалният представител на „ЧЕЗ Е. България“АД е бил уведомен и е получил препис от решението на 11.11.2008 год. Въззивната жалба е депозирана на 01.12.2008 год. т.е. след изтичане на установения от закона и посочен в решението преклузивен срок.
Вярно е, че първоначално по грешка СРС е указал на „ЧЕЗ Е. България“АД да внесе държавна такса по жалбата, но по-късно е констатирал просрочието на жалбата и е разпоредил връщането и.
Настоящият съдебен състав не счита, че хипотезата на чл.38 ГПК (отм.) респ. чл.62 ал.3 ГПК-2007 има приложение в случая. Посоченият в решението срок за обжалване съвпада с този, установен от закона и е безспорно, че въззивната жалба е депозирана след изтичането му. Неправилното указание за внасяне на държавна такса и срок за това нямат отношение към срока за обжалване. Предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в случая не са налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване ще следва да бъде оставено без уважение.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 4* от 07.04.2009 год. по ч.гр.д. № 763/08 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.