О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№124
София, 22.02.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 858 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. „Д”, гр. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. Ц. срещу въззивно решение № 396/07.05.2009 г. по гр. д. № 2134/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 38/25.07.2008 г. по т. д. № 561/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЗПК ”Л”АД гр. С. иск с правно основание чл. 409 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 29 516,40 лв., представляваща изплатено обезщетение по договор за застраховка “Гражданска отговорност”.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с формулиран материалноправен въпрос, свързан с определяне на началния момент на погасителната давност на регресния иск, предявен от застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, когато то е обезщетило пострадалия. Твърди се, че постановеното във въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, като се посочва и прилага Решение № 771/03.12.2007 г. по наказателно дело № 439/2007 г. на ІІ н. о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба З. компания “Л”АД чрез процесуалния си пълномощник е заявил становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, респ., че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди обжалваното отхвърлително решение на първостепенния съд, решаващият състав е приел, че претенцията на застрахования, основана на регреса по чл. 409 ТЗ за заплащане на обезщетение за причинени в резултат на деликта неимуществени вреди е основателна, но е погасена по давност. Съдът е посочил, че съобразно чл. 392 ТЗ /отм./ правата по договор за застраховка “Гражданска отговорност” се погасяват с изтичане на пет години от настъпване на застрахователното събитие и след като последното е настъпило на 21.01.2002 г., то давностният срок е изтекъл на 21.01.2007 г., а исковата молба по делото е депозирана на 06.04.2007 г.
Настоящият състав на ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касатора материалноправен въпрос, свързан с началото на срока на погасителната давност при регресен иск с правно основание чл. 409 ТЗ /отм./ е значим за изхода на делото. В настоящия случай, въззивният съд се е аргументирал с приложението на чл. 392 ТЗ /отм./, където изрично е посочено, че правата по договор за застраховка “Гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие. Законодателното разрешение в тази връзка съставлява специална нормативна уредба на давността при застраховките и същата изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Позоваването на Решение № 771/03.12.2007 г. по н. д. № 439/2007 г. на ІІ н. о. на ВКС не води до извод за наличие на формирана съдебна практика, която да дава разрешение, различно от изложеното от въззивната инстанция. Цитираното решение на Н. колегия на ВКС е свързано с предявен граждански иск в наказателния процес и начало на броене на давностния срок в този случай. То не разглежда и не би могло да разглежда хипотеза, относима към предявен иск с правно основание чл. 409 ТЗ. Даденото разрешение по Решение № 771/03.12.2007 г. е свързано с начало на давностния срок, считано не от датата на настъпване на деликта, а от момента на откриване на дееца /предвид специфичността на казуса/. Дори и да се приеме подобна правна аргументация, то същата е неприложима в настоящия случай, тъй като деецът е бил известен към датата на настъпване на деликта. Ето защо, не може да се счете,че въззивното решение противоречи на цитираното решение, както и че жалбоподателят е доказал противоречие в практиката по релевирания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос.
Нещо повече, не само че не съществува противоречие, но по въпроса за погасителната давност при иск с правно основание чл. 409 ТЗ /отм./, предявен от застрахования делинквент срещу неговия застраховател по риска “гражданска отговорност” и началният момент, от който започва да тече давностния срок е налице задължителна съдебна практика, предвид постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение. Съгласно аргументацията, съдържаща се в това решение, приложимата норма е чл. 392 ТЗ /отм./, а не чл. 114 ЗЗД и началото на теченето на давностния срок се свързва не с момента, в който делинквента е обезщетил пострадалото при ПТП трето лице, а с датата на настъпване на застрахователното събитие.
Решението на въззивния съд съдържа разрешение, което е в унисон с цитираното Решение № 144/26.01.2010 г. на ВКС, ТК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 396/07.05.2009 г. по в. гр. д. № 2134/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: