О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№417
София, 27.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 57 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Д”А. гр. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. М. М. срещу въззивно решение № 1813/10.11.2009 г. по гр. д. № 2394/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционото решение № 2* г. по гр. д. № 1073/2008 г. на Районен съд, гр. А., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 402 ТЗ /отм./ срещу Н. Н. С. от гр. С. за заплащане на сумата 2 441,28 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
По допустимостта на касационното обжалване на това решение, жалбоподателят е представил молба за допускане на касационно обжалване, в която сочи основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се съдържат аргументи, свързани с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, припокриващи касационните оплаквания по жалбата. Поддържа се, че значимият въпрос, по който се е произнесъл съдът, и който имал значение за точното прилагане на закона, респ. за развитие на право, е този за същността на принципа на служебното начало, въведен в чл. 7 ГПК, и в този аспект, и за проверката за неговото спазване.
Според жалбоподателя, съдът следвало да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Посочва се, че след като застрахователят е представил с исковата молба регистрационен картон и сертификат, и това били писмени доказателства, удостоверяващи наличието на застрахователно правоотношение, първоинстанционният съд е следвало в определението си от 04.12.2008 г., съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК да констатира факта, че ищецът не установява наличието на застрахователен договор, и да се дадат указания на страната в тази насока.
Ответникът по касационната жалба изразява становище по нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Значимостта на поставения процесуалноправен въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Визираното от жалбоподателя в молбата не съставлява обосноваване на основания за допускане на касационно обжалване. Вярно е, че в чл. 7 ГПК е намерил израз един от основните принципи в гражданския процес – този за служебното начало, но съдържанието, както на принципа, така и на конкретната правна норма, не се нуждаят от разясняване.
След като съдилищата по съществото на спора са приели, че ищецът не е установил наличието на валидно застрахователно правоотношение, по което се твърди, че е платил застрахователно обезщетение на увреденото лице, и въз основа на това е настъпило суброгиране по чл. 402 ТЗ /отм./, то основният въпрос би бил свързан с доказването от страна на ищеца /жалбоподател/ на този релевантен за спора факт. Зачитайки изискването на чл. 381 ТЗ /отм./ за писмена форма на застрахователния договор, както и ал. 2, визираща елементите от съдържанието на застрахователната полица, жалбоподателят в качеството си на застрахователно дружество е следвало по пътя на главното доказване, чрез представяне на договора /полицата, цитирана по номер/ да установи именно наличието на такъв договор, а не да твърди едва в касационната жалба, че същият съществува и да представя вместо преки, косвени доказателства – регистрационен талон и сертификат/.
Що се отнася до задължението на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК, предвид цитирания принцип на служебното начало, такъв довод не е въведен във въззивното производство за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а по делото първоинстанционният съд е посочил в доклада, че ищецът следва да установи именно този факт – за сключена застраховка „А” със собственика на увредения автомобил.
Оплакванията, свързани с преценка на представите писмени доказателства, както и за това, че не е било указано конкретно, че представите документи не са достатъчни, са свързани с преценка на правилността на обжалвания съдебен акт и същите биха подлежали на контрол по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и в процедура по допускане на касационно обжалване.
Общата формулировка в изложението, че съдът се е произнесъл по въпроса за същността на принципа на служебното начало не означава излагане на водещото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което от своя страна е свързано с разрешаването на въпрос, който е от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на делото, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и обуславя правните изводи на съда. Непосочването му от касатора е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да бъдат коментирани другите изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които бланкетно са посочени в изложението.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 10.11.2009 г. по в. гр. д. № 2394/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: