О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 25.02.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 719 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 7072/23.10.2008 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от Д. Г. П. от гр. С., чрез процесуалния й пълномощник – адв. К, срещу въззивното решение № 176/09.10.2008 г. по гр. д. № 997/ 2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд решение от 18.02.2008 г. по гр. д. № 572/2006 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 407, ал. 1 ГПК /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени получените от ищцата, в резултат на произшествието, тежки травматични увреждания и последиците от тях.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че относно приложението на чл. 52 от ЗЗД съдилищата разрешават този въпрос много противоречиво при едни и същи травматични увреждания, присъждайки в пъти по-ниски, съответно по-високи обезщетения, което налагало произнасяне на ВКС, защото това било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Цитира се К. за застраховането и се мотивира нуждата от изравняване на размерите на обезщетенията, присъждани от български съд и тези присъждани в страните членки на Е. съюз.
Ответникът по касационната жалба – ДЗИ „О” АД в писмен отговор обосновава становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да отмени частично постановеното от СГС решение по гр. д. № 572/2006 г. и да присъди в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер допълнително на сумата 4 000 лв., въззивният съд е приел, че съобразно тежестта и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, и тяхната продължителност, както и трайните последици от тях – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, се явява обезщетение в размер на 10 000 лв., а не на 6 000 лв. За разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. решаващият състав е счел претенцията за неоснователна.
Същественият с оглед изхода на спора материално-правен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.
Касаторът не е посочил конкретно решения на Върховния касационен съд, на които според него атакуваното решение противоречи, при това липсва и посочване, и съответно представяне на решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на въпроса за размера на присъжданите застрахователни обезщетения. Поради това не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложно поле са налице.
Неоснователно е и становището, че посоченият материално-правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай , а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на тази законова разпоредба на чл. 52 ЗЗД. Разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с П. № 4/ 1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по приложно поле с въведено основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е и твърдението, че чрез точното прилагане на закона ще се постигне изравняване на застрахователните обезщетения, присъждани от националните съдилища, с тези, присъждани от съдилищата в други държави, членки на ЕС. Различните размери на обезщетенията в отделните държави от О. са резултат от икономическите условия в тях, а не от прилагането на законите, поради което определянето на обезщетенията е въпрос, който е предоставен в компетентността на самите държави – членки и е намерил отражение в националното законодателство.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 176/09.10.2008 г. по гр. д. № 997/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: