О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 18.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 511 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4649/16.05.2008 г. – сигнатура на Върховен касационен съд, депозирана от Д. М. М. от гр. С., срещу въззивното решение от 24.03.2008 г. по гр. д. № 2258 /2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.06.2007 г. по гр. д. № 195/2006г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД срещу К. К. и “В” О. , гр. Б..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят в допълнителна молба от 23.06.2008 г. е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че при тълкуването на събраните по делото доказателства въззивният съд заел погрешна позиция относно липсата на деликт, извършен от ответниците, а този въпрос бил съществен, понеже обусловил изхода на делото. Поддържа се, че с приемането от съда на тезата, че не е налице противоправност на деянието, всъщност се допускало нарушаване на конституционно установени права на жалбоподателя. Според касатора, материалноправният въпрос, предмет на обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Лаконичният довод, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. След като се поддържа, че същественият за жалбоподателя въпрос е този за определяне наличие или липса на деликт, то за да е налице предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК изискването на законодателя е решеният конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба.
Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя досежно института на непозволеното увреждане, предвид ППВС № 7/58 г.; ППВС №4/25.05.1961 г., ППВС № 9/66 г.; ППВС № 4/68 г.; и ППВС № 4/75 г. В тези постановления ясно и точно са очертани предпоставките за възникване на отговорността по чл. 45 и по чл. 49 ЗЗД, като въззивният съд не се е отклонил от тази задължителна практика, предвид обосновката на своите решаващи изводи на л. 23 от делото. Дали в конкретния случай са били налице предпоставки за ангажиране на отговорността, е въпрос на доказване в съдебното производство. Когато се поддържа, че неправилно съдът е приел, че не е налице противоправност на извършеното от ответниците /която ищецът е обосновал с липсата на негово съгласие за използване на неговото лице, изобразено на фотографска снимка/ и по този начин дори се допускало нарушаване на конституционни права на ищеца, то подобно оплакване следва да се приеме като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не обосновава приложно поле по смисъла на чл. 280 ГПК.
Отделно от това, за прецизност следва да се отбележи, че въззивният съд в тази връзка е направил разграничение между личния живот на гражданина и правото на този гражданин да предостави лицето си за участие в търговския оборот /за нуждите на рекламата/ под формата на фотографско изображение и изрично е визирал относимостта на чл. 32 от Конституцията при първата хипотеза и чл. 13 от ЗАПСП – при втората.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 50/24.03.2008 г. по в. гр. д. № 2258/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 50/24.03.2008 г. по в. гр. д. № 2258/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: