О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 31.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 4 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4143/30.09.2008 г. – сигнатура на Апелативен съд гр. П., депозирана от “Д“ гр. С., срещу въззивното решение № 108/14.08.2008 г. по в. гр. д. № 992/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 110/31.07.2007 г. по т. д. № 507/2006 г. на Старозагорски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Е. ”И” гр. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност, поради невъзможен предмет на договор за особен залог № О* от 08.12.2004 г., учреден от залогодателя Е. ”И” в полза на заложния кредитор “П” АД, гр. С..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
След изрични указания на Пловдивски апелативен съд, дадени с разпореждане № 646/06.10.2008 г., касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с ”обявяване нищожност на договор за особен залог, и че поначало въпросите с приложението на чл. 26 ЗЗД се решавали противоречиво от съдилищата и поради масовото приложение в последно време на подобен род взаимоотношения между гражданите” се налагало допускане на касационно обжалване.
Според жалбоподателя, съдилищата се произнасяли противоречиво при разрешаване и на въпроса за възможността /невъзможността/ несобственик на вещта да учреди особен залог за тази вещ и да подпишел валиден договор. Цитира се и се прилага Решение от 02.04.2002 г. по ВАД № 106/2001 г. от списание Търговско право бр. 4/2002 г. Поддържа се, че произнасянето по конкретния случай ще допринесе за точното прилагане на закона и би имало значение за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба не е депозирал отговор по реда на чл. 287 ГПК и не е взел становище по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Същата обаче, предвид изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато разглеждането й по същество на наведените с нея оплаквания.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е било да посочи кой от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство, счита, че е съществен с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос се обхваща от наличието на третата посочена хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, следва да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание или да се изостави съществуващо до този момент тълкуване, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго.
В конкретния случай, съдилищата по съществото на спора, са се произнесли по искане за прогласяване нищожност на договор за особен залог на претендираното от ищеца основание по исковата молба – поради невъзможен предмет на договора, като са обсъждали и анализирали отделните клаузи от договора, и съответно елементите, посредством които се индивидуализира вещта, предмет на договора /лек автомобил/. Тази вещ е била предмет на няколко последователни сделки – покупко продажби и по отношение на нея е бил учреден особен залог в полза на банката в качеството й на заложен кредитор.
Договорът за особен залог и приложението към него съдържа описание на вещта посредством индивидуализиращите я белези /номер на рама, марка и модел на автомобила, номер на двигател и пр./. Договорът е вписан в Централния регистър на особените залози, а жалбоподателят има качеството на трето лице и важими за него са разпоредбите на чл. 12 и сл. ЗОЗ. Законовият текст, от който произтича възможността за противопоставяне на правото на заложния кредитор срещу трети лица е ясен и с установено по тълкувателен ред съдържание. Договорът за особен залог не е реален договор, а консенсуален и формален, като фактическата власт е заместена от вписване в регистър, което създава необорима презумпция за знание за третите лица, каквото се явява и жалбоподателят. ВКС няма публикувани множество съдебни актове досежно приложението на чл. 12 от ЗОЗ, но този факт само по себе си автоматично не обосновава извод за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставеният въпрос за възможността /невъзможността/ несобственик на вещ да учреди особен залог досежно същата вещ е важен и по него отсъства публикувана съдебна практика, но той не е решаващ в конкретния случай, предвид спецификата на предявения иск за нищожност на конкретното основание, съобразно исковата молба и въззивното решение по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Но дори и да се приеме, че ищецът е въвел и твърдение за учредяване на залог върху чужда вещ, то е налице постоянна практика на ВС и ВКС, че продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет и предвид обстоятелството, че заложното право е сложно материално право, както и че особеният залог има абсолютен и вещен характер, следва извод за приложимост на това разрешение и при договора за особен залог.
Правно неиздържана е тезата на касатора, че отсъстват пречки за въвеждане на нови и различни от тези по исковата молба основания за нищожност, след като не е бил спазен процесуалния ред за това, както е отбелязал и въззивният съд в своето решение.
В конкретния случай, страните не са спорили относно приложението на чл. 12 ЗОЗ, а са спорили по фактите, особено тези, свързани с поредицата от сделки с вещта, характера на тези сделки и настъпването или ненастъпването на транслативния ефект от тях. При това, след като към датата на учредяване и вписване на особения залог, ищецът е поддържал, че е собственик на автомобила въз основа на предварителен договор с дата преди учредяване на залога между жалбоподателя в качеството на купувач и третото лице – помагач автокъща “ТАД” О. , то решаващите изводи за отсъствие на вещно правен ефект от този договор и непрехвърлянето на собствеността върху автомобила, са съответни на известната на състава съдебната практика, а друго различно разрешение касаторът не е представил или посочил.
Отсъстват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 2 ГПК, предвид маркиране на едно решение на несъдебен орган/ арбитражен съд/.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 108/14.08.2008 г. по в. гр. д. № 992/2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: