О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 31.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 11 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 8509/12.11.2008 г. – сигнатура на Апелативен съд гр. Б., депозирана от “Б” О. гр. С., срещу въззивното решение № 106/09.10.2008 г. по в. гр. д. №186/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 53/20.05.2008 г. по т. д. № 417/2007 г. на Сливенски окръжен съд, и е уважен иск за заплащане на сумата 24 000,80 лв. на “Б” О. с. О., съставляваща остатък от цена на два броя продадени трактори и кранове към тях, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, отнасяща се към въпросите за доказване изпълнение на търговска сделка, позовавайки се и прилагайки Решение № 523/26.03.2002 г. по гр. д. № 1308/2001 г. на V г. о. на ВКС и Решение от 16.12.2003 г. по гр. д. № 778/2003 г. на Пловдивски апелативен съд /с отбелязване, че същото е влязло в сила/ и мотивирайки се с факта, че е налице противоречие на въззивния акт с решенията, постановени по аналогични казуси. Излагат се съображения и за приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като съществен за спора е релевиран въпроса за приложението на чл. 327 ТЗ, с оглед задължението на купувача за заплащане на цената при предаване на стоката и доказването на релевантните факти, свързани с изпълнението на това задължение. Обосновава се и втори съществен въпрос, свързан с произнасяне на съда служебно по действителността на търговската сделка, предвид регламента на чл. 293 ТЗ и непозоваването на страна по договора на нищожността, както и за приложението на § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ, въвеждащо изискване за форма при сключване на определен вид сделки, с които се прехвърля правото на собственост върху посочени в закона вещи, обединени под общото наименование ”самоходна техника”.
Ответникът по касационната жалба – “Б” О. не представя писмен отговор и не обосновава становище по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Налице е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното от Бургаски апелативен съд решение въззивният съд е приел, че изложеният решаващ мотив в първоинстанционния съдебен акт за нищожност на търговската сделка, поради отсъствие на предвидена от закона форма за валидност, съставлява предположение за приложение на § 1, т. 12 от ДР на Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, което не се подкрепя нито от становищата на страните, нито от доказателствата по делото. Според съда, не е предмет на спора редовността на сделката и прехвърлянето на собствеността върху вещите, предмет на продажбата, а е налице облигационен спор, свързан с претенции за заплащане на част от цената. Според решаващите мотиви на въззивната инстанция за уважаване на иска, същият е основателен, тъй като твърдението на ответника за плащане на цената на продадените и предадени към датата на издаване на фактурата стоки, не се приемало за доказано. Според съдебния състав, макар и да е налице издадена фактура към деня на сключване на сделката, при съобразяване и с факта, че не се е спорило, че част от цената е платена, за което е бил издаден фискален бон от продавача – ищец, приобщен като доказателство, то представените от ответника в подкрепа на тезата си, че е платил цялата стойност на вещите фискални бонове за останалата сума, издадени от същото фискално устройство, не мотивирали съда за установяване на безспорност на плащането на остатъка от цената.
С оглед мотивите на атакуваното решение, поставените от касатора въпроси се явяват съществени по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им е обусловило изхода на спора. Основателен е доводът, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на първия от формулираните по-горе въпроси, тъй като разрешението на правния спор, дадено от Бургаски апелативен съд, е в разрез с представените и посочени по-горе две решения – на ВКС и на Пловдивски апелативен съд. Съгласно цитираните актове, при наличие на подписана фактура и финансови бонове за маркирани на касов апарат обороти при отсъствие на законово изискване за форма на продажбата, следва да се приложи правилото на чл. 327 ТЗ, съгласно което купувачът дължи плащането на цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.
По отношение на втория съществен въпрос е осъществено предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, а именно въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Този извод следва както от необходимостта от тълкуване на правната уредба, свързана с изискването по чл. 293 ТЗ за форма на търговската сделка и последиците от липсата й, от преценка за относимост на регламентация досежно формата, въведена с § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ за процесните стоки, така и за възможността /невъзможността/ на решаващия съд, при отсъствие на позоваване от страна на нищожност на търговска сделка, поради отсъствие на форма, да приеме недействителност на сделката, съобразявайки и липсата на практика по посочения въпрос.
С оглед на изложеното, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с П. № 38/2008 г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 480,05 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 106/09.10.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Указва на “Б” О. гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на В. касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 480,05 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на П. на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: