О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр.София, 25.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 825/2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.В. срещу решение № 04/08.02.2012 год. на ОС-Варна по т.дело № 728/2012 год., с което е потвърдено решението на В. по гр.дело № 11747/2010 год., с което е отхвърлен искът на касатора срещу Администрацията на МС на РБ за предаване държането на почивна база: хотел Е. в [населено място], к.к.”Св.Св.К. и Е.” по силата на договор за наем М. 10/24.01.2008 год.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба не се изпраща отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че по силата на договор за наем М. 10/24.01.2008 год. сключен между Администрацията на МС на РБ като наемодател и [фирма]-гр.В. като наемател е възникнало наемно правоотношение със съдържание и предмет предаване държането на почивна база: хотел Европа в [населено място], к.к.”Св.Св.К. и Е.” на наемателя за ползване за период от 10 години срещу заплащането на наемна цена от 25 600 лева месечно без ДДС. Имотът е предаден на ищеца като наемател по договора през пролетта на 2008 год. През есента на 2008 год. започват изкопни работи по изграждане на помпена станция, смяна на водопроводни и канализационни тръби, които продължават до 15.05.2009 год., което се повтаря и за същия период през следващата година. За първия период страните са се споразумяли наемателят да не заплаща наем за периода на изкопно монтажните работи, доколкото същите възпрепятстват ползването на предмета на наемното правоотношение по време на извършването им. За последващия период е разменена кореспонденция със същото искане от страна на наемателя, но не се стига до ново споразумение в тази насока. Въпреки това наемателят не е плащал наемните вноски за периода септември 2009 год. до м.април 2010 год., което според въззивният съд е станало причина наемодателят да прекрати предсрочно с едностранно волеизявление наемното правоотношение на това основание, доколкото това право следва от уговорката в чл.29, вр. с чл.13 от договора за наем. На 19.11.2010 год. хотелът-предмет на наемното правоотношение е иззет от страна на ответника.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които се свеждат до това съществува ли за наемателя задължение да плаща наемната цена в случаите, когато е обективно възпрепятстван да ползва наетата вещ по нейното предназначение.
В случая така формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора, тъй като именно въз основа на отговора му въззивният съд е обосновал решаващата си воля.
Налице е соченото от касатора основание по т.3 на цитирания законов текст-въпросите да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тази предпоставка се отнася до случаите, в които се налага тълкувателна дейност, т.е. при липсата на съдебна практика по конкретния въпрос, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор.
Касаторът следва да внесе държавна такса определена, съгласно чл.18, ал.2, т.2 ГПК във връзка с чл.69, ал.1, т.5 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 04/08.02.2012 год. на ОС-Варна по т.дело № 728/2012 год.
УКАЗВА на [фирма]-гр.В. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6 144 лева в едноседмичен срок.
Да се докладва след внасяне на държавната такса за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.