О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 555
София, 24.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 107/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма] срещу въззивно решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 2836/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 23.07.2008 г. по гр.д.№ 21037/2007 г. на Софийски районен съд, 28 състав в уважената му част, постановена по предявения от [фирма] иск срещу касатора по чл.402 (отм.) ТЗ и постановил вместо него друго, с което осъдил касатора да заплати на ищеца на посоченото основание сумата 5 208.22 лв., както и сумата 874.56 лв. обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния и процесуални закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса коя стойност подлежи на обезщетяване от застрахователя – възстановителната или действителна стойност на увреденото имущество.
Ответникът по касация ЗАД „Б. В. И. Г.”не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни в процеса страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
За да постанови обжалваното решение решаващият състав на въззивния съд приел, че спорният за делото въпрос е за вида и размера на причинените вреди, доколкото обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” е платил на застрахования, респ. от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи съгласно чл.45 ЗЗД. В тази връзка са изложени съображения, че при деликтната отговорност се обезщетява негативния интерес. От това е направен извод, че се дължи възстановителната, а не действителната стойност на имуществото към момента на увреждането, т.е. обезщетение в размер, който е достатъчен за да постави увредения в имуществено състояние, каквото е било то преди деликта.
Настоящият състав приема, че са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Въпросът относно начина на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.402 (отм.)ТЗ, в контекста на приетото от въззивния съд за това, че в случая дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие несъмнено е от значение за делото, тъй като е в пряка относимост към решаващите изводи на въззивния съд и определя изхода на спора, а освен това същия е разрешен в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 667/2008 г., І т.о., представляващо задължителна практика, с което във връзка с определяне обема на суброгационното право е прието, че отговорността на застрахователя в хипотеза на регрес спрямо него не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател, или меродавна по иска с правно основание чл.402 (отм.) ТЗ не е възстановителната, а действителната стойност на вещта. След като е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то не следва да се преценява доколко този правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 120.89 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 2836/2008 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Застрахователно дружество [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 120.89 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: