О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 73 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Б. т. компания” АД гр. С. срещу въззивно решение № 238 от 28.10.2008 г. по гр. д. № 457 /2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.04.2007 г. по гр. д. № 5097/2005 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените срещу А. И. К. искове за заплащане на сумата 1658,20 лв. главница и 203,45 лв. лихва.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че “въпросът дали поръчващият /абонатът/ дължи заплащане на възнаграждение за извършената работа и полезно вложените материали/, предоставените телефонни услуги/ при прекратяване на договора” е съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Лаконичният довод, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. След като се поддържа, че същественият за жалбоподателя въпрос е този за дължимост на възнаграждение по договор за услуги при прекратяване на договорната връзка, то, за да е налице предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изискването на законодателя е решеният конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба.
Не би могло да се приеме, че законодателството и съдебната практика съдържат непълноти и неясноти относно договорните правоотношения досежно договора за изработка и за услуги. Налице е достатъчна регламентация относно общите правила за сключване и преустановяване на договорни отношения, законови норми за изпълнение на договорни задължения и права и задължения на страните, в това число и с уредбата на двустранните договори. Дали в конкретния случай са били налице предпоставки за ангажиране на отговорността на потребителя на услугата, е въпрос на доказване в съдебното производство. Подобно оплакване следва да се приеме като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл. 280 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение № 238/28.10.2008 г. по в. гр. д. № 457/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 238/28.10.2008 г. по в. гр. д. № 457/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: