О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№483
София, 11.06.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 110 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. П. Г. – Т. от гр. Д. чрез процесуалния й пълномощник – адв. И. Н. срещу въззивно решение № 362/05.10.2009 г. по в. гр. д. № 834/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на постановеното от Районен съд гр. В. решение от 10.04.2009 г. по гр. д. № 1998/2008 г., жалбоподателката е била осъдена да заплати на ЗПАД ”Б” гр. С. сумата 1087,56 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на собственика на автобус “М” с ДКН № Т* за вреди, причинени от Л. Г. след употреба на алкохол, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане, и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 402 ТЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, в тежест на ищеца е било установяване на фактическия състав на предявения иск по чл. 402 ТЗ /отм./, като въззивната инстанция необосновано е приела, че ответницата следва да установява отрицателния факт, свързан с употребата на алкохол от виновния водач. Поддържа се, че съдът неправилно е определил доказателствената тежест по отношение установяването на това обстоятелство, като неточно е разчел и съдържанието на констативния протокол.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ЗЗД , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения от ЗПАД “Б” иск с правно основание чл. 402 ТЗ /отм./ за сумата 1087,56 лв. срещу жалбоподателката, въззивният съд е приел, че последната в качеството си на водач на лек автомобил, след употреба на алкохол, е причинила на 24.07.2002 г. ПТП, при което са настъпили материални щети за увредено пътно превозно средство – автобус “М”, ДКН № Т* които са били изплатени на собственика на увреденото превозно средство от неговия застраховател. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 81 ЗЗ /отм./ при преценка на активната легитимация на застрахователното дружество във връзка с предявения регресен иск, а по отношение доказване на факта на употреба на алкохол от страна на виновния за птп водач, въззивният съд е счел, че представеният по делото протокол за ПТП № 0328417/24.07.2002 г. представлява официален свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на официалната му удостоверителна власт, който обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение факта на установяване на осъществяване на произшествието, така и по отношение на останалите факти и обстоятелства, имащи отношение към случая.
Съдът е посочил, че след като в протокола е отбелязано, че е констатирана употреба на алкохол от водача, то в тежест на ответника е оборването на този факт, което не е било сторено по надлежния процесуален ред.
Настоящият състав на Търговска колегия, Първо отделение приема, че касационното обжалване не следва да се допусне. В приложената след дадени указания от въззивния съд молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване/ ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК/.
По общо поставения въпрос, свързан с тълкуване и приложение на процесуалните норми, касаещи разпределението на доказателствената тежест на страните в процеса по спорните факти следва да се приеме, че същият се включва в обхвата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение на него не е налице обосноваване на предпоставките на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. За прецизност следва да се отбележи, че в случая не става дума за установяване на отрицателен факт, а за оспорване верността на посочен в протокола за ПТП факт и за зачитане материалната доказателствена сила на този документ. Или в тежест на ответника е било да установи твърдяното несъответствие по съответния процесуален ред с помощта на допустимите доказателствени средства. По тези въпроси въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС по приложението на чл. 143 и чл. 154 ГПК /отм./, нито от правомощията си на съд по съществото на спора, съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателят не поддържа основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 ГПК, но като приложение е представил решение на районен съд гр. П., което не е влязло в сила, и решение на административен съд, което е неотносимо. Би могло да се приеме за относимо, предвид посочената правна квалификация, единствено Решението по гр. д. № 3433/2008 г. на СГС, но в него не е налице идентичност на правните казуси и съответно даденото разрешение е различно от това, съдържащо се във въззивното решение.
Другите съдебни актове, приложени към изложението – две решения на ВКС, Н. колегия са неотносими към процесуалноправните въпроси, свързани с приложението на ГПК.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от бланкетното позоваване на това основание, тълкуването и прилагането на чл. 143 и чл. 154 ГПК /отм./ и зачитането на материалната доказателствена сила на протоколите за ПТП във връзка с предпоставките за отговорността на застрахователя и съответно елементите от фактическия състав на регресния иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, не поражда никакви съмнения, затова и не следва да се допуска разглеждането по същество на сезиращата ВКС жалба.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 362/05.10.2009 г. по в. гр. д. № 834/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: