О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 30.12. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Никола Хитров
Дария Проданова
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 780 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Джи А. Д. ;ООД срещу О. № 993 от 23.09.2009 год. по ч.гр.д. № 827/2009 год. на Пловдивски апелативен съд. С това определение е потвърдено определението от 03.04.2009 год. по гр.д. № 992/08 год. на Пловдивски окръжен съд с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по предявеният от „Джи А. Д. ;ООД срещу Г. И. Т., Г. С. С. , Г. В. В. и П. В. Л. обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД и чл.42 ал.2вр.чл.40 ЗЗД.
Предмет на установяване е нищожността на договор за правна помощ, като сключен при липса на съгласие и евентуално при порок на представителната власт. За да прекрати производството по делото и разпореди връщането на исковата молба, ПдОС е приел, че „Джи А. Д. ;ООД не е внесъл дължимата държавна такса – 4% върху 11772121 лв. Сезиран с въззивната частна жалба на „Джи А. Д. ;ООД, съставът на ПАС също е стигнал до извода, че размерът на дължимата държавна такса е този, тъй като по него вече е протекъл и е изчерпан инстанционен контрол в рамките на друго производство.
Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се сдържа искане за отмяна на въззивното определение, като са изложени и доводи във връзка с естеството на спора. Подържа се тезата, че искът е неоценяем и по него държавната такса следва да бъде в размер на 30 лв.
В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК, касаторът не е конкретизирал нито на коя от хипотезите на т.1 – 3 на чл.280 ал.1 ГПК, нито е формулирал обуславящ по смисъла на същата алинея правен въпрос. Подържа се тезата, че изискването на съдилищата за внасянето на държавна такса, възлизаща на „приблизително половин милион лева“ съставлява отказ от правосъдие.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основанията по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, предпоставка за допускане на касационен контрол е наличието на такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото.
Цитираната от касатора практика – О. на ВКС-ГК по ч.гр.д. № 187/2002 год. не обуславя предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото тя касае противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. Ще следва да се отбележи и това, че тя касае определяне цената на иска и държавната такса, който въпрос по настоящия спор е вече преклудиран, както правилно е констатирал Пловдивския апелативен съд.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждането на частната касационна жалба на „Джи А. Д. ;ООД срещу О. № 993 от 23.09.2009 год. по ч.гр.д. № 827/2009 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: