О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
София, 26.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 794 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. за с. к. , гр. С. срещу въззивно решение № 116 от 21.05.2009 г. по в. т. д. № 202/2009 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 145/16.10.2007 г. по гр. д. № 334/2006 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлил предявените от А. за с. к. искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон / чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ и необосновано /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирал като значим за изхода на делото въпрос “нищожни ли са по смисъла на чл. 26, пр. 1 ЗЗД сключените разпоредителни сделки с предприятията и обособените части в забранителния срок по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ и придобива ли купувачът по приватизационния договор в контекста на цитираната разпоредба правото на собственост в пълния му обем или е налице ограничаване правото на собственост, предвид липсата на един от същностните елементи – правото да се разпорежда с вещта”. Според жалбоподателя, цитираната правна уредба предполагала разширително тълкуване и съществувала опасност от създаване на неточно прилагаща закона съдебна практика, което налагало произнасяне от ВКС по поставените въпроси и обосновавало приложно поле по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответниците по касационната жалба В. Т. Н., М. С. Н., Е. ”С” гр. Е., Н. С. А. и Е. Ю. А. изразяват писмено становище чрез процесуалните си пълномощници за недопускането и неоснователността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил кой конкретен материалноправен въпрос счита за значим, твърдейки, че разрешаването му би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Значението на поставения въпрос в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не може да се приеме, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните условия, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В случая, за да отхвърли исковете с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, Великотърновски апелативен съд е посочил, че възникването на правото по този законов регламент предпоставя наличие на валидно правно действие, извършено от длъжника. Според апелативния съд, договорите за покупко-продажба, сключени през 2001 г. и 2003 година /н. а. № 69/2001 г. и н. а. № 41/2003 са нищожни, и тъй като е констатирал, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД не е обсъждал останалите предпоставки по отношение на иска.
В обжалваното решение въззивната инстанция подробно е мотивирала становището си за приложението на чл. 41, ал. 2 от ЗППДОбП /отм./ предвид приложимостта на този законов регламент към настоящия случай с оглед момента на сключване на договора и съдържанието на текстове от приватизационния договор, както и фактите по заплащане изцяло на цената по приватизационния договор и настъпилата продажба на предприятието в рамките на петгодишния срок от изплащане на цената. Според ВТАС, последващите две продажби са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предвид императивния характер на нормата по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./.
Посочването на значимия материалноправен въпрос не е достатъчно за да се допусне до касационно обжалване въззивното решение. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда да бъде неясна или непълна, и да се налага по тълкувателен път да се изяснява съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Следва да е налице кумулативно и допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение и за развитие на правото.
Въпросът за характера на нормата по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ и съотношението и с нищожността по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД не е от значение за развитие на правото, тъй като и двата текста са с установено съдържание и не създават проблеми при прилагането им в практиката. Противоречието на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД представлява несъобразяване с предписанията на императивните правни норми, а несъмнено регламентацията на чл. 41, ал. 2 от ЗППДОбП /отм./ сочи на повелителния й характер. Законосъобразността на сделката се преценява с оглед на законите, които действат по време на сключването й. Неотносимо към случая е искането на касатора за допускане касационно обжалване на въззивното решение с оглед отговор и на въпроса за приложимост на цитираните текстове по отношение на ”разпоредителните сделки с предприятия”, тъй като конкретният казус не изисква подобно тълкуване. Законовата регламентация на чл. 41, т. 2 ЗППДОбП /отм./ борави единствено с понятието ”продава” и конкретната хипотеза по делото се припокрива със законовата забрана за продажба на предприятие /обект/, поради което не се налага анализ и преценка на други сделки, без да са въведени като предмет на делото.
Не е налице основание за допускане и по отношение на втория материалноправен въпрос, тъй като е известно, че поначало нищожността като порок на сключената сделка винаги води до пълна начална невъзможност да възпроизведе желаното от страните правно действие, вкл. вещно прехвърлителния си ефект.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение. Поставените въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния к. , предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №116/ 21.05.2009 г. по в. т. д. № 202/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: