О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 30.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 697 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Словениан Т. Eнд Е. проджект“ ООД, гр. В. чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 64 от 01.04.2009 г. по в. гр. д. № 294/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 279/04.06.2008 г. по гр. д. № 1136/2007 г. на Окръжен съд гр. В., с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 24 000 лв., ведно с обезщетение за забава, частичен иск за неустойка в размер на 5 113 евро и частичен иск за сумата 5 113 евро, обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договор за проектиране от 09.01.2006 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочил, че процесуалноправният въпрос, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС, е свързан със задължението на съда да обсъди всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Сочи, че част от доказателствата по делото били игнорирани и това довело до постановяване на неправилно решение. В подкрепа на тезата си прилага О. № 6/10.01.2009 г. по гр. д. № 4121/2008 г. на ІV г. о. на ВКС, с което съставът на съда се е произнесъл с определение по чл. 288 ГПК и не е допуснал касационно обжалване.
Като съществен материалноправен въпрос се въвежда твърдението, цитирано дословно: – “след като е налице договор за проектиране, намира ли приложение № 1/04.04.2001г. за определяне размера на минималните цени в устройственото планиране и инвестиционното проектиране”. Жалбоподателят счита, че съдебната практика не била отговорила на подобен въпрос и липсата на практика обосновавала приложението на т. 3 на чл. 280 ГПК.
Въвежда се и втори материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: – “след като договорът за проектиране е развален, възможно ли е същият проект да се използва като база от друг проектант за изготвяне на нов проект или следва да се пристъпи към изготвяне на нов идеен проект, включително и част архитектура, като се държи сметка за авторското право на проектанта”.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Предмет на преценка в настоящото производство са въведените обосновки за допустимост на касационно обжалване единствено в изложението към касационната жалба с вх. № 2380/27.05.2009 г. Останалите изложения и уточнения са извън срока за депозиране на касационна жалба и са ирелевантни.
Касаторът е посочил кои конкретни материалноправни и процесуални въпроси счита за значими, и по които въззивният съд се е произнесъл в разрез с цитирана практика на ВКС или въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Значението на поставените въпроси в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос е свързан с конкретна преценка от въззивния съдебен състав на годността на доказателствените средства и като цяло с решаващата дейност на съда. Твърдението за необсъждане на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност /чл. 188, ал. 1 ГПК (отм)./ и за необоснованост, не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, тъй като подобно нарушение е въведено като основание за касационно обжалване и само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не може да се приеме, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните условия, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В случая, дали определен подзаконов нормативен акт би намерил пряко приложение при решаването определен правен казус е от значение за случая дотолкова, доколкото страните в конкретния договор не са разрешили въпроса за определянето на цената на проектирането. Въззивната инстанция се е позовала на експертизата, която е извършила изчисляване на проектирането и съобразно критериите на подзаконов нормативен акт – Наредба № 4/ 2004 г. на МРРБ, поради липса на уговорка от страните за процентното съотношение на възнаграждението на отделните фази. В разглежданата хипотеза, в сключения договор е уговорено възнаграждение, изчислимо по единична цена на квадратен метър за проектираните площи във всички фази, и тъй като не се спорило в хода на съдебното производство, че страните не са извършили остойностяване на извършеното в отделните фази /идеен, технически и работен проект/, и предвид преценката за това дали стойността на идейния проект е по-малка от платеното, експертизата е остойностила изпълнението на база нормативен критерий / чл. 13 от Наредба № 4/04.04.2004 г. на МРРБ/. При липса на уговорка за тежестта на отделната фаза и дела й от общото възнаграждение, няма пречка за прилагане на правилата на цитираната наредба, където е посочено процентно съотношение на отделните фази при формиране на общо възнаграждение по подобни договори. Или решаващият съд е приложил утвърдения правен принцип, съгласно който, при отсъствие на конкретни договорености между страните по отношение на определен вид правнорегулирани правоотношения, да намира приложение съществуващата и релевантна /законова, подзаконова/ регламентация.
По формулирания втори материалноправен въпрос също не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като той е свързан с последиците от развален договор и интервенират в сферата на авторското право на проектанта, а подобни претенции не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение. Поставените въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 64/ 01.04.2009 г. по в. гр. д. № 294/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: