О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№129
София, 01.04.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1050 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 8780/03.07.2008 г. – сигнатура на С. окръжен съд, депозирана от третото лице – помагач на страната на ответника “О. з. компания” АД, гр. С. срещу въззивно решение № 163/14.05.2009 г. по гр. д. № 1* г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 73/09.12.2008 г. по гр. д. № 94/2008 г. на Районен съд, гр. Р.. С посоченото решение са уважени предявените от М. С. М. от гр. Р. срещу Д. Н. Й. от гр. С. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на 12.07.2007 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят в допълнителна молба е уточнил, че се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че значимият процесуалноправен въпрос е свързан с необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната връзка и съвкупност, като се поддържа, че въпреки направените възражения пред въззивния съд, последният не ги е взел предвид и не са обсъдени в обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос се релевира, че е налице противоречие с утвърдената съдебна практика – П. № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС.
Отделно се излагат и доводи за неизследване от въззивната инстанция на твърдяното от третото лице – помагач наличие на съпричиняване от страна на ищеца /пострадал/ и в тази връзка се цитира Решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Досежно въпроса за наличие на съпричиняване в резултат на непоставяне на предпазен коран от водача, са цитирани и приложени решение на СГС по гр. д. № 468/2004 г. и на САС по гр. д. № 2345/2002 г.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от С. окръжен съд решение е прието, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на делинквента. По отношение вида и характера на вредите, нанесени на пострадалия, въззивният съд е съобразил наличието на приключило наказателно производство по отношение на извършителя /ответника Д. Й. / по н. д. № 30/2008 г. на Р. районен съд, както и неоспорените експертни заключения, свидетелските показания и писмените доказателства, свързани с лечението на пострадалия.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въз основа на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Значимият процесуален въпрос, който е решаващ за правилността на решението, е свързан със служебното задължение на въззивния съд да обсъди представените по делото доказателства в тяхната връзка и да даде отговор на направено възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, след съвкупната преценка на относимите доказателства. По този въпрос въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВС, обективирана и в цитираното ППВС, нито от практиката, формирана по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК. Действително в Решение № 55/30.05.2009 г. на ВКС, ТК е разглеждана хипотеза, при която по повод възражение от застрахователя за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, е констатирано, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението, нито въззивната инстанция е извършила конкретна преценка на доказателствата, събрани в тази насока. Отделно от това касационният съд е констатирал и , че на страната е било отказано и събиране на доказателства в подкрепа на твърденията си за съпричиняване.
В настоящия случай обаче, както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция са изложили конкретни мотиви в съдебните си актове за това защо приемат, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, и то след обсъждане на всички относими, приложени по делото доказателства в тази връзка. В процесния казус, въззивният съд не е приел, че е недопустимо произнасянето по въпроса за съпричиняването, а че съпричиняване не е доказано от застрахователя, съобразно тежестта на доказване в процеса. Този извод е направен при осъществяване на решаващата правораздавателна дейност на съда, след преценка на фактическия материал по делото и доводите на страните и той не противоречи на цитираните решения. В случая, касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на процесуални норми, свързани с разпределение на доказателствената тежест на страните в процеса по спорните факти, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване на това основание, тъй като нито е формулиран конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, съобразно общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е посочено по какъв начин този въпрос е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба. Затова и простото посочване на текста на чл. 280 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 163/14.05.2009 г. по в. гр. д. № 175/2009 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: