О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 17,03,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 994 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от З. д. “Б” АД, гр. С. срещу въззивно решение № 670 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 243/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е уважен предявения от В. Д. М. – Г. иск с правно основание чл. 407 ГПК срещу „Б”АД гр. С. за присъждане на обезщетение в размер на 10 100 лв. за причинени неимуществени вреди и 1 760 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането 13.12.2001 г. и разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В касационната жалба в раздел І се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, свързан с доказване съществуването на застрахователния договор, и за прилагане на чл. 134, ал.1 ГПК /отм./. Поддържат се доводи за недоказване съдържанието застрахователния договор, в какъвто смисъл въззивният съд не е съобразил практиката на ВС, обективирана в решение № 2230/1982 г. на ІІ г. о. на ВС.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище за липса на основания за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът сочи кой, според него, е конкретния процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с практиката на съдилищата.
С постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение е прието, че предявеният от В. М. против “Б” АД гр. С. пряк иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./. Спорният момент в производството пред въззивната инстанция е бил свързан с наличието на застрахователно правоотношение между водача на лекия автомобил, причинил увреждането на ищцата и застрахователното дружество. След като водачът е бил задължен на основание чл. 153, ал. 2 ГПК /отм./ да представи полицата, и писмено е заявил, че застрахователната полица, относима към периода януари – декември 2001 година е съществувала, но към датата на разглеждане на делото през 2007 г. той не е в състояние да я представи, тъй като е унищожена след изтичане на срока на действието й, въззивният съд на основание чл. 134, ал. 1 ГПК е допуснал и изслушал свидетелските показания на дежурния дознател, съставил констативния протокол за п. т. п.
Настоящият състав на търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. В изложението искането на касатора е мотивирано с поддържаното основание за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, и оттук за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито пък основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Изводът на САС относно съществуването на застрахователно правоотношение, обективирано в конкретната застрахователна полица, описана в констативния протокол от п. т. п. е направен в рамките на възложената му правораздавателна функция, като съд, който следва да реши конкретния материалноправен спор по същество. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция /чл. 208, ал.1 и чл. 211, във вр. с чл. 188 ГПК /отм./ е формирано и становището за доказване на твърдяното от ищеца съществуване на застрахователно правоотношение. Приложеното като практика съдебно решение № 2230/08.07.1982 г. по гр. д. № 851/1982 г., ІІ г. о. на ВС е относимо към други факти и друг правен казус, а отделно от това и в него ВС е приел, че е допустимо установяване наличието на договор със свидетелски показания, при условията на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, и тъй като е ставало дума за предварителен договор за покупка на лек автомобил са маркирани и същностните елементи на този договор, определящи неговото съдържание. В случая, съществените елементи на ЗГО са уредени в Раздел ІІІ на ТЗ и те са били преценявани в тази връзка от въззивната инстанция, предвид събраните доказателства по делото в тази насока.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 670/ 18.06. 2009 г. по в. гр. д. № 243/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: