О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№250
София, 01.04.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1029 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 5224/ 30.06.2009 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от “Т” О. , гр. С. срещу въззивното решение № 440/13.05.2009 г. по гр. д. № 2373/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 66/28.07.2008 г. по гр. д. № 2937/2007г. на Софийски градски съд. С посоченото решение са отхвърлени предявените от “Т” О. срещу Р. Б. , чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове за прогласяване нищожност на клаузи от договор за концесия от 20.10.2006 г., поради противоречието им с добрите нрави и невъзможен предмет.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В касационната жалба се съдържа кратко изложение на основанията, свързани с допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Релевира се , че във въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 1444/04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Върховния касационен съд, тъй като било прието, че “понякога накърняването на добрите нрави не е самостоятелно основание за нищожност на сделките, а се комбинира с друго основание – например в случая с липсата на предмет”. Твърди се, че в случая противоречието с добрите нрави изцяло се припокривало с твърдяната липса на предмет по насрещната престация от страна на държавата, и именно по този въпрос, съдилищата дължали произнасяне.
Ответникът по касационната жалба заявява становище за недопустимост и за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийски апелативен съд решение в обжалваната му част е прието, че претенцията, основана на чл. 26, ал. 1, пр. 3, свързана с частична нищожност на чл. 15, ал. 3, т. 1, ал. 5 и 6, и чл. 23, ал. 1, т. 1 от договора за концесия е неоснователна, тъй като клаузите, с които е договорено обезпечаване на правото на държавата, като изключителен собственик на предоставения концесионен обект, да получава надлежно изпълнение на поетите от концесионера задължения, са напълно в рамките на добрите нрави. Посочено е, че действителността на клаузите не е обвързана от изследване възможностите на концесионера да реализира търговска дейност на обекта и да получава приходи от него, а предмета на договора за концесия е свързан с предоставяне на особено право на ползване върху обект, изключителна държавна собственост, за продължителен период от време, което е неделимо за отделни периоди, зачитайки и отделните сезони.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой според него е материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Изброяването на отделни законови хипотези за нищожност на договор или частична нищожност на отделни клаузи и цитирайки решение № 1444/04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на ВКС не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая, касаторът не е посочил кой въпрос счита, че е от значение за изхода по конкретното дело, а препраща към цитираното решение на ВКС, в което се маркират особеностите на понятието ”добри нрави”. Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВС, обективирана и в цитираното решение, нито от практиката, формирана по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК. В разглежданата хипотеза, касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретни процесуални норми, относими при определяне предмета на делото, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване на това основание, тъй като нито е формулиран конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, съобразно общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито пък е посочено по какъв начин този въпрос е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е най-малкото съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи, няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба. Затова и простото маркиране на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 440/13.05.2009 г. по в. гр. д. № 2373/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: