2
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2420/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр.София, 19.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2420/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 74/23 март 2015 год. на Апелативен съд Велико Т. по в.т.дело № 18/2015 год. С обжалваното решение са потвърдени решенията на Русенския окръжен съд по т.дело № 107/2014 год. от 24.09.2014 год. и от 05.12.2014 год. – съответно за прекратяване на [фирма] по иск на [фирма], Р. с правно основание чл.517, ал.3 ГПК и за отхвърляне молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието на ответното дружество в мотивите на решението от 24 септември 2014 год. по т.дело № 107/2014 год. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът възразява, че не е взето предвид от въззивния съд обстоятелството, че стойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник е отрицателна величина. Ответното дружество не дължи на взискателя-ищец изплащането на равностойността на дружествения дял на ограничено отговорния съдружник-длъжник. Отсъствието на вземане спрямо дружеството, произтичащо от прекратеното членствено правоотношение, е самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК.
В изложение към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора материалноправен въпрос „Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му”.
Ответникът по касация [фирма], Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна, не съдържа конкретни пороци на обжалваното решение и правен въпрос от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд относно изхода на конкретния правен спор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решение на Окръжен съд Русе за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност „Н. АГРО ЕЛИТ”, [населено място], област Р., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК за уважаване на иска, предявен от [фирма], както и че неговата основателност не зависи по никакъв начин от стойността на дружествения дал на длъжника-съдружник.
С касационната жалба са въведени оплаквания за необсъдени доводи на въззивника относно липсата на капитал, от който да се изплати равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието му и за отказ на съда да събере своевременно поисканите от ответното дружество относими, допустими и необходими доказателства за установяване на обстоятелството дали прекратяването му би довело до освобождаване на ликвидационен дял на съдружника-длъжник, от който е възможно удовлетворяването на ищеца, или равностойността му е отрицателна величина.
Предвид изложеното въззивният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационен контрол по уточнен и конкретизиран от настоящия съдебен състав правен въпрос от значение за изхода на спора – зависи ли основателността на иска по чл.517, ал.3 ГПК от стойността на ликвидационния дял на съдружника-длъжник, респективно от наличието на вземане на последния срещу ответното дружество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори.
Налице е и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – по поставения от касатора материалноправен въпрос междувременно е формирана задължителна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № 149/22.02.2016 год. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение по т.дело № 1747/2014 год. и Решение № 178/22.02.2016 год. на ВКС, Второ търговско отделение по т.дело № 2316/2014 год., служебно известни на съдебния състав. Поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд в цитираните решения, както и поради отклонение от задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, формирана във връзка с приложението на чл.125, ал.3 ТЗ, относима и към отговора на поставения от касатора въпрос, обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационен контрол по конкретизирания съобразно т.1 на ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС въпрос.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 23 март 2015 год. по т.дело № 18/2015 год. на Апелативен съд Велико Т..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] да представи в едноседмичен срок от съобщението платежен документ за внесена по специалната сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
След представянето на документа делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ