1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
Гр. София, 09.02.20107година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1627/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 934/26 февруари 2015 г. по в.гр.д.№ 931/2014 г. по описа на Благоевградския ОС. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно в отменително-отхвърлителните му части срещу ответниците Л. А. Р. и Любов Г. К. по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси как настъпва уговорената с договора за заем предсрочна изискуемост на задължението и откога тече шестмесечният срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД, в който кредиторът следва да предяви иск срещу поръчителите.
Ответниците по касация изразяват становище в срока за отговор на жалбата, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу въззивно решение на Благоевградския окръжен съд, подлежащо на касационен контрол по критерия на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
В изпълнение на служебното задължение да следи за допустимостта на съдебното решение и при съществуваща вероятност за такава да го допусне до касационен контрол, настоящият съдебен състав констатира следното:
Предмет на спора е иск, предявен по реда на чл.422 ГПК. Касаторът като заявител е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу [фирма] – заемател по договор от 23.2.2010 г. с нотариална заверка на подписите, и поръчителите Л. А. Р. и Любов Г. К.. Заповедта е издадена по чл.417 т. 3 ГПК солидарно срещу тримата ответници за сумата 10 257,14 ЕВРО, представляваща непогасени дължими вноски по договор за заем 1-858/23.2.2010 г. с нотариална заверка на подписите, за сумата 707 ЕВРО, представляваща такса съгласно чл.17 от договора и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.7.2013 г. до окончателното й плащане, по гр.д.№ 1843/2013 г. на Благоевградския РС. След подадени в срока по чл.414 ал.2 ГПК възражения от тримата длъжници, заявителят е предявил положителен установителен иск по чл.422 ГПК в преклузивния едномесечен срок по чл.415 ГПК за установяване на двете вземания, представляващи съответно непогасени вноски по договора за паричен заем и еднократна такса в размер на 10% от заемната сума по чл.17 от процесния договор за заем. В исковата молба [фирма] София се позовава и на уговорена в чл.18 автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща с неплащането на която и да е вноска, без да е необходимо заемателят да бъде уведомен за настъпването й, както и на анекс от 1 март 2010 г. за предоговаряне на вноските, подписан от заемодателя и ЕТ – заемополучател, чиито подписи не са нотариално заверени.
Рамките и предметът на исковото производство са предопределени и обвързани от рамките на заповедното производство, предявеният по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск има за предмет да установи съществуването на вземането такова, каквото е присъдено със заповедта и неговата обстоятелствена част трябва да съответства на основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение. Възможните разлики между вземанията, заявени в заповедното производство и предявените по исков ред вземания при въведените с исковата молба нови обстоятелства пораждат вероятност за недопустимост, поради което и в съответствие с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г. по Т.Д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и т.10 на ТР № 12001 г. на ОСГК съдът следва да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, като преценката за допустимостта му в обжалваната част ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба според указанията в цитираното тълкувателно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 934/26.2.2015 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д.№ 20141200500931 по описа за 2014 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
УКАЗВА НА КАСАТОРА [фирма] СОФИЯ да представи в едноседмичен срок от съобщението в деловодството на ВКС документ за внесена държавна такса по специалната сметка на съда в размер на 438,47 лв.
След представянето на вносна бележка делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: