О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 06.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.01.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2361 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на /фирма/, [населено място], представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1176/23. 05. 2017 г., по т.д.№ 6015/2016 г., в следните му части: с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1244 от 15. 07.2016 г., по т.д.№ 5293/2015 г. за отхвърляне на предявените от синдиците на [фирма] /н/ срещу [фирма], [населено място] обективно съединените главени искови претенции по чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 З.; с която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт на СГС № 1244 /15.07.2016г., по т.д.№ 5293/15 г. е уважен предявения евентуален иск по чл.59, ал.3 З. за обявяване на недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността извършените от ответното АД две прихващания, обективирани в изявление с вх.№ 11312/06.11.2014 г. за сумата 66 000 евро и изявления № 11314/06.11.2014 г. за сумата 44 000 евро; с която е обезсилено горепосоченото решение на първостепенния съд по заявения евентуален иск по чл.59, ал.5 З. и производството по делото, в тази му част, е прекратено, като недопустимо.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че прихващането, като способ за погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение няма увреждащ ефект, поради което не се обхваща от общото правило на чл.3, ал.3, във вр. с ал.2 З. и процесните прихващания, извършени от кредитор на -„К.”АД /н/ не следва да бъдат прогласени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Лишен от основание в закона, според касатора, е и аргументът на въззивния съд, че специалната разпоредба на чл.59 З., регламентираща оспорването на извършени прихващания в производството по банкова несъстоятелност, изключва приложението на общото правило на чл.3, ал.3, във вр. с ал.2 З. по отношение на същите.
Касаторът оспорва и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционн решение евентуален иск по чл.59, ал.5 З., като счита, че предвид съдържанието на доклада на първостепенния съд, с която така заявената искова претенция е била приета, решаващият състав на Софийски апелативен съд е бил длъжен да изготви нов доклад по делото, уточняващ отделните предявени искови и съответно наново да разпредели доказателствената тежест на страните в процеса.
С оглед твърдяните в касационната жалба пороци иска касиране на обжалваното въззивно решение и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК по отношение на определените за обуславящи изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”Попадат ли в обхвата на чл.3, ал.2 З., прихващания, извършени от кредитор със свое задължение към Банка в несъстоятелност?”;2.” В съотношение обща към специална норма ли се намират разпоредбите на чл.3, ал.3, във вр. с ал.2 З. спрямо чл.59 З. ? ”; 3. „Задължително условие ли е наличието на увреждащ ефект за Банката в несъстоятелност, който да се отразява негативно върху имуществото й, съответно върху масата на несъстоятелността, за да се приеме, че се явяват нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността сделките и действията, извършени с имуществото на Банката след датата на решението за отнемане на лицензията, по см. на чл.3, ал.2 З. ?; 4.”Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправяне на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава реда на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в З., обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.3, ал.2 З.?” и 5.
”Може ли съдът да извърши промяна в правната квалификация на предявените искове, извършена от първоинстанционния съд и да откаже да се произнесе по един от тях, без да направи нов доклад по делото?”.
Селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК /предходна редакция/, поддържано по отношение на поставените първи, втори, трети и четвърти въпроси е обосновано с различното им, спрямо възприетото в обжалваното въззивно решение, разрешение в решение на САпС № 2396/14.12.2016 г., по т.д.№ 4128/2016 г. 11 с-в и решение на СГС по т.д.№ 3059/2015 г. VІ-16 с-в. За илюстрация на въведения критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпрос № 5 са цитирани решение на ВКС, по чл.290 ГПК № 160 от 07.10.2016г., по т.д.№ 2148/2015 г. на ІІ т.о. и ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Значението на всички поставени правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото е обосновано с констатираното противоречиво тълкуване на съответните визирани разпоредби от З..
Ответникът по касационната жалба не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с изявления вх.№ 11 312/ 06. 11. 2014г. и вх.№ 11 314/06.11.2014 г., надлежно постъпили в [фирма]/н/ ответникът [фирма], [населено място] е извършил прихващане, с което предсрочно частично е погасил задълженията си по два договора за банков кредит – от 29.04.2014 г. и от 24.03.2014 г., с вземанията си в общ размер от 110 000 евро към Банката – кредитодател, произтичащи от договор за преференциален безсрочен депозит № 19693/17.11.2006 г. и придобити на основание договор за цесия от 05. 11. 2014 г., своевременно съобщен от цедента на длъжника. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел като безспорен между страните в процеса и факта, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. УС на БНБ, изм. и доп. с решение № 74/21.06.2014 г. „К.” АД/н/ е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, а с решение № 138 от 06. 11. 2014 г. на УС на БНБ, след установена отрицателна стойност на собствения и капитал е отнет и лиценза й за извършване на банкова дейност. Впоследствие с влязло в сила решение на САпС за начална датата на неплатежоспособността на [фирма]/ н/ е определена датата 20.06.2014 г..
С оглед така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че извършеното от ответника прихващане на задълженията, произтичащи от процесните договори за кредит с придобитите от него вземания към Банката кредитодател, въз основа на валидно сключен договор за цесия, не се обхваща от общото правило на чл.3, ал.2 З., въвеждащо забрана за извършване на разпоредителни сделки и действия с имуществото на Банката, с изключение извършването на обичайни разноски за неговото запазване и управление, поради което не следва да бъде прогласено за нищожно на това основание и е потвърдил като законосъобразно първоинстанционното решение на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от синдиците на [фирма] –в несъстоятелност, [населено място] главни искове по чл.3, ал.3, във вр. с ал.2 З.. Изложени са подробни съображения, че като способ за погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение прихващането по правило няма увреждащ ефект за масата на несъстоятелността, поради което въобще и не попада в кръга на разпоредителните сделки и действия по чл.3, ал.2 З.. Допълнително възприетото от въззивната инстанция разрешение е аргументирано и с регламентирания в чл.59 З. специален ред за извършване на прихващане в производството за банкова несъстоятелност.
Заявените при условията на евентуалност искове по чл.59, ал.3 З., относно които въззивната инстанция е счела, че дължи произнасяне, с оглед изхода на делото по главните искове са приети за основателни. Счетено е, че макар в адресираните до [фирма]/н/, изявления по чл.104 ЗЗД , във вр. с чл.103 ЗЗД и чл.99 ЗЗД да не се съдържа пълна индивидуализация на задълженията на настоящия ответник [фирма] към „К.”АД/ н/ по конкретните посочени договори за банков кредит, с които се извършва прихващане в размер на сумите 66 000 евро и 44 000 евро, тази липса сама по себе си не води до невъзможност за идентификация на пасивното вземане, предвид установеното в полза на кредитора диспозитивно правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, с което в случая се предизвиква желаният погасителен ефект на компенсацията. В съответствие с изразеното разбиране и при съобразяване датата на входиране изявлението за прихващане на [фирма], [населено място] в канцеларията на адресата [фирма]/н/ – 06.11.2014 г., решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че дори и тя предхожда датата на вписване решението на БНБ за отнемане лиценза на Банката – 07.11.2014 г., а договорът за цесия да е от 05.11.2014 г., то доколкото недобросъвестността в разглежданата хипотеза се свързва с обективната възможност за знание на средностатистическия гражданин и/ или търговец за състоянието на съответната Банка, настъпила в случая с обявяване в публичното пространство на решенията на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. и № 74/22.06.2014г. за поставяне на [фирма]/н/ под особен надзор, заради евентуалната и неплатежоспособност знанието по см. на чл.59, ал.3 З. е безспорно доказано. Следователно процесните вземания на кредитора [фирма],гр.Р., според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, са придобити по силата на валиден договор за цесия с вложителя Д. В. К. при наличие на знание за неплатежоспособност на Банката- длъжник и това обстоятелство обуславя и недействителност на извършените с тях прихващания по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Допълнителен аргумент в подкрепа на знанието на кредитора, според въззивната инстанция, е самата договорна клауза на чл.7 от сключената цесия, в която уговореният различен начин на плащане изрично е обусловен от откриване или не на производство по несъстоятелност спрямо Банката – длъжник. Позовавайки се на липсата на доказателства за надлежно уведомяване на [фирма] /н/ за постигнатото на 30.04.2015 г. споразумение между цедента и цесионера, решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил като ирелевантен за изхода на делото по предявения евентуален иск по чл.59, ал.3 З., довода на настоящия ответник АД за неговата неоснователност, поради последващо прекратяване на сключената цесия.
Приетата недопустимост на първоинстанционния съдебен акт по евентуалния иск, основан на чл.59, ал.5 З./ в редакцията на закона, в сила от 28.11.2014г/., обусловила обезсилването му и прекратяване на производството по делото в тази част, решаващият състав на Софийски апелативен съд е аргументирал с неговото предявяване извън регламентирания с ГПК процесуален ред – с допълнителна искова молба във вече висящо исково производство.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, изключваща обсъждане наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед поставените от касатора правни въпроси и конкретните поддържани критерии за селекция.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим, ВКС всякога и без поставен от касатора правен въпрос, е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимостта се извършва с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба. В случая такава вероятност за недопустимост на въззивното решение на Софийски апелативен съд съществува, поради от начина, по който са конституирани страните в процеса по предявените искове – главни и евентуални.
По силата на чл.59, ал.7 З. в случая не се дължи предварително внасяне на държавна такса и след допускане на касационното обжалване делото следва да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в съдебно заседание.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1176 от 23.05.2017г., по т.д.№ 6015/2016 г..
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: