О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 676
гр. София,02.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3319 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. и В. И. С. срещу решение №1440 от 03.07.2015 г. по в.гр.д.№1268/2015 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част е потвърдено решение от 19.01.2015 г. по гр.д.№7863/2014 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. С. и В. И. С. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следствие смъртта на К. М. К., резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по няколко въпроса, които се свеждат до следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: За критериите по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и следва ли да съобрази икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, като по отношение на така формулирания въпрос се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касация заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че естеството и интензитета на претърпените от родителите страдания от загубата на тяхното дете и обстоятелството, че починалият е имал собствено семейство и е живеел в отделно домакинство, като не е бил единствено дете на ищците, факт, който би могъл на компенсира донякъде загубата им, обуславят извод, че сумата от по 100 000 лв. за всеки един от ищците, представлява справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на съда, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявените искове. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението –такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Предвид обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1440 от 03.07.2015 г. по в.гр.д.№1268/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 19.01.2015 г. по гр.д.№7863/2014 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. С. и В. И. С. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следствие смъртта на К. М. К., резултат от ПТП, ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до окончателното изплащане.
УКАЗВА на М. К. С. и В. И. С. в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба, в размер на 50 лв.
При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.