1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
Гр.София, 03.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 109/2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение № 213/4.11.2016 г. на Шуменския окръжен съд по в.гр.д.№ 245/2016 г., с което е потвърдено Решение № 91 от 22 март 2016 г. по гр.д.№ 832/2015 г. на РС Нови пазар и решението от 14 юли 2016 г., постановено по същото дело в производство за поправка на явна фактическа грешка на първото решение на Новопазарския РС. С поправения по почин на въззивната инстанция съдебен акт на районния съд е отхвърлен искът на касатора ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ срещу Петина С. С. с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 23 519,49 лв., както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 3692,16 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 31.12.2013 г. до 28.08.2015 г. В жалбата на ищеца се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на предявените в обективно съединение осъдителни искове.
Ответникът по касация изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че същата е неоснователна.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, формулирани в 4 пункта.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Шуменския окръжен съд и се явява процесуално допустима.
С оглед оплакването на касатора за необсъждане доводите му от Шуменския окръжен съд в постановения от него въззивен акт относно недопустимост на първоинстанционния съдебен акт на решението на Районния съд Нови пазар за поправката му в производството по чл.247 ГПК, изложени във въззивните жалби на ДФ „Земеделие“ и в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални правила, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения при всяко положение на делото, настоящият съдебен състав констатира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове на касатора, предявени по общия ред и квалифицирани от районния съд като искове с правно основание чл. 55 ал.1, предложение последното ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С решението от 22 март 2016 г. исковете са отхвърлени като установителни, като в диспозитива изрично е посочено, че „на основание чл.415 ал.1 ГПК се иска да се установи спрямо ответницата, че дължи заплащане на сумата 23519,49 лв. ведно със законната лихва за забавено плащане в размер на 3692,16 лв. за периода 31.12.2013 г. – 28 август 2015 г.“. По делото е изискано и приложено ч.гр.д.№ 222/2014 г. на Районен съд Нови пазар, образувано по заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на касатора срещу ответницата за процесната сума 23548,96 лв., описана като парично вземане поради неизпълнение на задължение по чл.55 ал.1 ЗЗД, както и за 190,08 лв. лихва, издадените по делото заповед за незабавно изпълнение № 122/4 март 2014 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу ответницата Петина С. С. са обезсилени на основание чл.415 ал.2 ГПК от РС Нови пазар и производството по ч.гр.д.№ 222/2015 г.е прекратено с влязло в сила определение.
Решението на първоинстанционния съд от 22 март 2016 г. е обжалвано от ищеца като постановено по непредявен иск, образуваното въззивно производство пред Шуменския ОС е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК след отмяна на определението, с което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение и делото е върнато на РС Нови пазар за произнасяне по констатирана очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл.247 ГПК, изразяваща се в противоречие между мотивите на обжалваното решение, в които се обсъждат предявените осъдителни искове и диспозитива му, с който съдът се е произнесъл по установителна претенция. С решение от 14 юли 2016 г. Районният съд Нови пазар е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 91/22 март 2016 г. по гр.д.№ 832/2015 г. „само в сгрешената част относно правната квалификация по делото, като правилният диспозитив следва да е:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ с правно основание чл.55 ал.1 пр. последно ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД против Петина С. С., с което се иска осъждането й да заплати сумата 23519, 49 лв. ведно със законната лихва за забавено плащане в размер на 3692,16 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 28.08.2015 г.“.
Решението е обжалвано от ДФ „Земеделие“ и делото с въззивната жалба е изпратено на Шуменския ОС, който се е произнесъл с решението по спряното до приключване на процедурата по чл.247 ГПК производство по в.гр.д.№ 245/2016 г. С Решение № 213/4 ноември 2016 г. са потвърдени първоинстанционното съдебно решение и решението, с което е допусната поправката му. В съобразителната част на въззивния акт не са обсъдени доводите на въззивника за произнасяне на районния съд по непредявен иск и за недопустима поправка на порочното решение от постановилия го съд без да е спазена процедурата по чл.247 ГПК.
Предвид описаните процесуални действия съществува вероятност обжалваното въззивно решение и потвърденото с него поправено решение на РС да са недопустими.
Формулираните от касатора въпроси не са релевантни за допустимостта на обжалваното въззивно решение, но обвързаността на допускането на решенето до касационен контрол със сочени от жалбоподателя правни въпроси не се отнася до допустимостта на въззивното решение, за която съдът е длъжен да следи служебно и в стадия на селектиране на касационната жалба дори когато не са подведени от касатора под основанията за достъп до касация.
По изложените съображения Върховният касационен съд следва да допусне въззивното решение до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК, а преценката за нея ще се извърши с решението по същество в съответствие с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОНН ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 213/4.11.2016 г. на Шуменския окръжен съд по в.гр.д.№ 245/2016 г. по описа на същия съд.
УКАЗВА на касатора ДФ „Земеделие“ София да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на 544,24 лв. държавна такса по сметка на ВКС в деловодството на Търговска колегия. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: