О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
Гр.София, 18.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 3117/2017 г
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на „ДЖИ Ди ДЖИ Риалестейт“ ЕАД и Г. Х. К. – адвокат Г. А. – срещу Решение № 233/24 юли 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 231/2017 г., с което е потвърдено решение № 13 от 9.01.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по т.д.№ 104/2015 г. по описа на същия съд. С първоинстанционния акт са уважени предявени по реда на чл.422 ГПК от „Лизинг финанс“ ЕАД установителни искове срещу касаторите при условията на солидарност за сумата 31 465,14 ЕВРО, представляваща главница по договор за финансов лизинг от 27 юни 2013 г. № 05865/3013 г. ведно със законната лихва от 27.06.2014 г., както и за сумата 19203,52 ЕВРО, представляваща договорна лихва за периода 1.09.2013 г. – 28.02.2014 г. по същия договор, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 10008/2014 г. на Пловдивския РС, ХІХ гр.състав, както и осъдителни искове на „Лизинг финанс“ ЕД /с предишно наименование „П. лизинг България“/ за суми по същия договор, дължими солидарно от двамата ответника, както следва: сумата 2388,72 ЕВРО, представляваща лихва за забава за просрочени лизингови вноски и за сумата 913,15 ЕВРО, представляваща сбор от дължими застрахователни премии ведно със законната лихва върху нея и 6395,95 лв. разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта срещу Г. Х. К. и неправилно в останалата му част по съображения за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация „Лизинг финанс“ ЕАД изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателни оплакванията на въззивниците за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Своевременно въведените доводи и възражения на страните, релевантни за спора, са гледани от Пловдивския ОС и доказателствената тежест е била разпределена правилно между страните.
В становище от 8 април 2016 г. е заявено възражение за липса на основание за сключване на процесния договор за финансов лизинг от 26 юни 2013 г., като е уточнено, че не са настъпили правните последици на разваляне на предходни договори за лизинг между същите страни и за същите вещи от 16 октомври 2006 г. и от 31.10.2006 г. Въззивният съд е приел, че възражението е направено след изтичане на сроковете по чл.367 ал.1 и чл.373 ал.1 ГПК и не са изложени фактически твърдения относно евентуална връзка между цитираните от ответника предходни договори и процесния, с които да се обоснове твърдението за недействителност на процесния договор. Несвоевременното и непълно възражение не е било включено в проекта за доклад, обявен за окончателен в първото съдебно заседание без възражения и искания на страните. Съдът приема за преклудирано възражението за недействителност на договора поради липса на основание и не го обсъжда както е сторил това и първоинстанционният съд. Последният не е бил длъжен както при подготовката по чл.374 ал.1 ГПК, така и в доклада да напътва страните относно разпределяне на доказателствената тежест по чл.146 ал.1 т. 5 ГПК и да им дава указания за недоказани факти по чл.146 ал. 2 ГПК. При липсата на твърдения за особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.370 ГПК възраженията на ответника за несъществуване на вземанията по процесния договор поради нищожност на същия на основание чл.26 ал. 2 ЗЗД са без процесуално значение, не подлежат на разглеждане и необсъждането им от първоинстанционния съд не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, опорочаващо обжалваното решение.
Дължимите размери на процесните вземания са установени чрез прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза и съответстват напълно на исковите претенции. Въззивният съд е заключил, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Въпросът „Допустимо ли е след датата на десезиране на съда по възражение за местна подсъдност същият да извършва действителни процесуални действия по делото, включително и съединяването му с други дела“ е хипотетично зададен и неотносим към предмета на спора по конкретното дело. Първоинстанционният съд не се е десезирал, Пловдивският окръжен съд не се е произнесъл по възражението на ответника Г. К. за неподсъдност на спора по правилата на местната подсъдност, което е направено с отговор на исковата молба извън срока по чл.118 ал. 3 ГПК във вр.чл. 367, ал.1 ГПК, поради което е преклудирано. Отговорът е подаден на 30 април 2015 г. с вх. № 12921 в регистратурата на ОС Пловдив, а двуседмичният срок е изтекъл на 29 април 2015 г. – сряда, присъствен дел. След съединяването на производствата срещу ответниците поради връзка на делата с определение № 1944/6.10.2015 г. по т.д.№ 104/2015 г. на 20 състав на ОС Пловдив, потвърдено от Пловдивския апелативен съд с Определение № 85/17.02.2016 г. по ч.т.д.№ 83/2016 г. на П., е оставено без уважение възражението на ответника Г. К. за изпращане на делото по подсъдност на СГС. При неприет отвод за неподсъдност по правилата на местната подсъдност с влязло в сила определение формулираният от касаторите въпрос в хипотезата на десезиране е без значение за допустимостта на производството и за изхода на спора.
Обуславящ правните изводи на съда по предмета на спора се явява изведеният въпрос в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК по т.1 на Раздел ІІ – Преклудира ли се възражението за нищожност на правна сделка – предмет на спора, с изтичане на срока за отговор на исковата молба или съдът е длъжен служебно да се произнесе по приложението на императивна правна норма, на която е основано възражението за недействителност на сделката.
Обжалваното въззивно решение на П. съдържа отговор на така формулирания въпрос, който е в противоречие с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК, според която въззивният съд е овластен да приложи императивна материалноправна норма дори ако нарушението й не е въведено като основание за обжалване, доколкото основна функция на съда е да осигури прилагане на закона, установен в обществен интерес. Нормите, регламентиращи нищожност на сделката, са именно от императивен порядък и ограничението в обсега на въззивната дейност е неприложимо при несвоевременно въведени възражения и доводи за нищожност на договори, на които се основава искът.
Предвид на изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките за достъп до касационен контрол.
Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса по т.1, раздел ІІ на изложението, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 233/24 юли 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, постановено по в.т.д.№ 231/2017 г. по описа на същия съд.
Указва на касаторите „Джи Ди Джи риалестейт“ ЕАД и Г. Х. К. да внесат сумата 2240 лв., представляваща държавна такса, в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС и да представят платежния документ в деловодството на Търговска колегия на ВКС. Делото да се докладва след представяне на документа за внасяне на дължимата ДТ на Председателя на Второ т.о. за насрочване в открита съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: