1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
Гр.София, 06.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1204/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД срещу Решение № 304/9.11.2017 г. по в.т.д.№ 497/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 201/6 април 2017 г. по т.д.№ 158/2015 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част, с която е отхвърлен искът на дружеството – касатор против бившия му управител Г. Е. Т. за разликата над 9 315, 44 лв. до пълния предявен размер 174 930,03 лв.с правно основание чл.145 ТЗ, както следва: за сумата 55 025 лв., представляваща имуществени вреди от неоснователно извършени от ответника парични преводи от банкова сметка на дружеството по негова лична банкова сметка за периода 2012 г. – 10 май 2014 г., от липсваща касова наличност в размер на 107 693,74 лв. и начислени лихви за периода от 2012 – май 2014 г. за забавено плащане на данъчни и осигурителни задължения 2895,85 лв. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на жалбата е изразено становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Отговорът не е подписан от процесуалня представител на ответника по касация – адв. Д. Г. с приложено пълномощно от 5 април 2018 г.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо решение на Пловдивския АС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението на Пловдивския ОС е правилно в обжалваната му отхвърлителна част. Ищцовото дружество се управлява и представлява от управителя Г. Т. периода от 12.11.2007 г. до 13 май 2014 г. На 16.02.2015 г. е взето решение от едноличния собственик на капитала да бъде ангажирана по съдебен ред отговорността на управителя Г. Е. Т. за нанесени имуществени вреди на ищцовото дружество. Поради влошено здравословно състояние на едноличния собственик на капитала Д. С. – американски гражданин – последният е отсъствал продължително време от страната и е предоставил управлението на дружеството на ответника Г. Т., който е извършвал пълно оперативно управление на дейността на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД, осъществявал контакт с всички клиенти и съконтрахенти на дружеството, управлявал всички служители и оперирал с двете банкови сметки на ищеца в „Уни Кредит Булбанк“ АД, като имал неограничен достъп до тях и право да се разпорежда със средствата, отговарял и за счетоводството на фирмата. За всички упоменати дейности разполагал с изрично пълномощно, дадено му от принципала. Дейността на ищцовото дружество е свързана с управлението на два ваканционни апартаментни комплекса в курортите „П.“ и „Св В.“. За да потвърди отхвърлянето на три от обективно съединените претенции за обезвреда, въззивният съд е приел, че при липса на данни от инвентаризации и премо-предавателни протоколи не може да се установи произходът на липсващата касова наличност към 10 май 2014 г. – 107693,74 лв. Липсват доказателства, че ответникът е присвоил посочената сума. Счетоводното отразяване на касовата наличност не е достатъчно при липсата на доказателства, установяващи до кой момент сумите са били налични в касата. Неоснователна се явява и претенцията за вреди от заплатени лихви, чийто размер е установен – 2895,85 лв. Не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод за това коя е причината за начисляването на заплатените лихви за забава. Според твърденията в исковата молба ответникът не е оставял налични средства за навременно плащане на дължими данъчни и осигурителни задължения, в резултат на което се е стигнало до плащането на лихви в претендирания размер. Отговорността на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между управителя и търговското дружество. За да възникне специалната имуществена отговорност по чл.145 ТЗ е необходимо да се твърди и да бъде доказано виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя. Ищецът не е посочил в какво конкретно се изразява противоправното поведение на бившия управител и кои от вменените му с ТЗ и с учредителния акт задължения е нарушил. Въззивният съд е приел за установено чрез заключението на СИЕ превеждането на сумата 55 025 лв. от банковата сметка на ищцовото дружество по лична банкова сметка на Г. Е. Т. и осчетоводяването й като „служебен аванс на подотчетно лице“, но е заключил, че фактът на прехвърлянето на сумата по лична сметка на ответника по нареждане на последния сам по себе си не дава основание да се приеме, че е налице противоправно поведение на ответника и настъпила вреда за дружеството при липсата на доказателства, че средствата не са разходвани във връзка с дейността на дружеството. За да се приеме, че ответникът е злоупотребил със средства на дружеството е необходимо да има пълни и точни данни за всички приходи и всички разходи, свързани с дейността на дружеството, направени през процесния период. Такива по делото липсват. Дори условно да се приеме, че всички приходи и разходи от процесния период са надлежно установени, не може да се приеме наличие на вреди за дружеството с оглед установения от свидетелите начин на получаване и изразходване на средствата. Предвид гласните доказателства въззивният съд е приел, че личната сметка на ответника е ползвана, за да се превеждат по нея дължими суми от собствениците на отделни апартаменти за поддръжката им, за заплащане на данъците и наемите за отделните обекти; паричните преводи от личната банкова сметка на ответника към служители на дружеството, разпитани като свидетели, значително надхвърлят получените от него суми от ищцовото дружество. Направеният от въззивния съд анализ на експертните заключения и гласните доказателства, събрани по делото, води до извода, че получените от Г. Т. суми са изразходвани в пълния им размер за дейността на дружеството, чийто управител е бил през процесния период, поради което не е налице вреда в претендирания размер 55025 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваните му отхвърлителни части като законосъобразно и правилно.
Предвид съобразителната част на обжалваното въззивно решение и необсъдените в него оплаквания и доводи на въззивника „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД за игнориране и необсъждане на част от доказателствата, събрани от първоинстанцонния съд – неоспорени констатации в заключението на ССЕ от 3.12.2015 г. досежно извършените преводи по личната сметка на ответника, за размера на невъзстановената осчетоводена сума и липсата на разходооправдателни документи, както и за превратен анализ на друга част от гласните и писмени доказателства, поддържани и в касационната жалба, следва да се приеме, че изведеният от жалбоподателя в пункт 2 на изложението по чл. 280 ал.1 ГПК процесуалноправен въпрос досежно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи мотиви по всяко релевантно за спора доказателство в кориците на делото се явява значим за изхода на делото. По така формулирания от касатора правен въпрос е създадена постоянна практика на ВКС в множество решения по чл.290 ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и своевременно представени от страните доказателства и релевираните от тях доводи и възражения при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството, както и да изложи в мотивите си изводи за тях /Р.. № 212 от 1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. 134/30.12.2014 г. по т.д.№ 34/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 222/6 април 2017 г. по т.д.№ 425/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 68/3 май 2012 г. по гр.д.№ 1808/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, Р.. № 75/20 юни 2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на ТК, Второ т.о. на ВКС и мн.др./. Обжалваното решение е постановено в отклонение на цитираната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК.
В останалата му част изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа въпроси, а твърдения за неправилно възприемане на фактическата обстановка, за позоваване на несъществуващи свидетелски показания, за неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос като основание за достъп до касационен контрол трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и законосъобразността на изводите му. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т.3 ГПК.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност по чл.280 ал. 2 ГПК, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата и вътрешнопротиворечиви мотиви на решението, отнасящи се до обжалваните му части. В случая решението на Пловдивския апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Само грубото им нарушаване би било основание за квалифицирана форма на порока „неправилност“. В останалите случаи необосноваността на въззивния акт, произтичащи от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, от обикновени грешки на съда при прилагане правилата на логическото мислене е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса по т.2 на Раздел І от изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 304/9.11.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 497/2017 г. по описа на същия съд.
УКАЗВА на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД Пловдив да внесе по сметката на Върховния касационен съд сумата 3312,30 лв., представляваща държавна такса, както и да представи в едноседмичен срок от съобщението платежен документ за внасяне на ДТ в канцеларията на деловодството на Търговска колегия на ВКС. След представянето му делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: