Определение №509 от по търг. дело №161/161 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 509
Гр.София, 23.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 161 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Х” О. , гр. Ш. срещу въззивно решение № 195/30.10.2009г. по т.д. № 365/2009г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 118/19.03.2009г. на Варненския окръжен съд по т.д. № 945/08г., с което “Х”О. е осъдено да заплати на П. Н. , Република К. сумата от 38000 кипърски лири, представляващи платена изцяло цена от 30000 кипърски лири по предварителен договор от 14.06.2006г. и част от 8000 кипърски лири от цената по предварителен договор от 31.08.2006г., вследствие на развалянето на тези договори.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът оспорва жалбата и претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение е приел, че между страните са сключени два предварителни договора за продажба на недвижим имоти, по които ищецът – настоящ ответник по касационната жалба, е заплатил съответните вноски от уговорените продажни цени. Продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността и купувачът е развалил договорите, поради което са уважени претенциите за връщане на платената част от цената.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, тъй като е предприето недопустимо изменение на исковете и не са обсъдени всички доказателства и доводите на страните.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195/30.10.2009г. по т.д. № 365/2009г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
СПИРА изпълнението на въззивно решение № 195/30.10.2009г. по т.д. № 365/2009г. на Варненския апелативен съд.
Да се издаде препис от определението на молителя.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top