4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 06.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1352 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 238/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 573/2015 г. от І-ви граждански състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба П. Б. П. е оспорил касационната жалба с писмен отговор, а втория ответник по касационната жалба не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът е приел, че обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.45 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че с договор за наем от 22.01.2007 година и приложен опис към него земеделска кооперация, в качеството и на наемодател и ищцовото дружество, в качеството на наемател са се споразумели за срок от осем години дружеството да ползва под наем земеделски земи, които са собственост на отделни физически лица, като последните са предоставили под наем на кооперацията земите си, както и са дали съгласие и за тяхното пренаемане. Съдът е приел, че са налице договори за наем, от които се установява,че от 2007 година дружеството ищец е арендатор на земеделски земи и притежава лиценз за производство и търговия на посевен и посадъчен материал. От приложения опис, неразделна част от договора за наем от 22.01.2007 година съдът е приел, че сред имотите,които са били предоставени на ищеца за ползване има и такива,които са в масив 31, но които съвпадат само с част от имотите, в които е имало насаждения, за които ищецът твърди,че са унищожени от противоправните действия на ответниците. За останалите имоти, за които ищецът твърди,че е имало насаждения унищожени от ответниците, съдът е приел, че ищецът не е представил доказателства, че ги е ползвал по договор за наем, както и че са негова собственост, въпреки че доказателствената тежест лежи върху него. В тази насока съдът се е позовал на уведомление от 26.07.2012 година, изпратено председателя на земеделската кооперация – наемодател по договора за наем, до ищеца по делото, от което съдът е направил извод, че с решение на Общото събрание на кооперацията на 27.11.2011 година са прекратени сключените между кооперацията и ищеца по делото договори за наем на земеделска земя със срок на договора осем години и земята е отдадена под наем на трето лице за стопанската 2012 година. Във връзка с възражението на ответника, че ищецът не е ползвал процесните и унищожени според последният имоти, съдът се е позовал на гласни доказателства,от които е направил извод,че имотите в масив 31, където е било извършено разораването от ответник по делото са били имоти, които дружеството не е ползвало и не е съществувало за тях наемно правоотношение.
В рамките на въззивното производство, ищецът е представил съдебно решение, влязло в сила след приключването на съдебното дирене в първата инстанция, с което, със сила на пресъдено нещо е установено действието на договора за наем между него и земеделската кооперация. Приемането на това писмено доказателства и приобщаването му към доказателствения материал по делото е отказано, тъй като съдът е приел, че процесуалното право да се представят доказателства във въззивното производство е преклудирано.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат материалноправни въпроси и процесуалноправен въпрос, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях няма формирана задължителна съдебна практика – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Материалноправните въпроси са свързани с това, отглежданите фиданки по естеството си движими вещи ли са или недвижими и чия е собствеността върху тях в случая, че са засадени в чужд недвижим имот и възниква ли право да търси обезщетение лице, създало трайно насаждение в чужд имот срещу трето лице, което унищожи това трайно насаждение. На първо място, въззивният съд не е формирал правни изводи относно това, отглежданите фиданки по естеството си движим вещи ли са или недвижими и чия е собствеността върху тях в случая, че са засадени в чужд недвижим имот, а втория въпрос е свързан със спора по същество, но мотивите на съда за да приеме предявения иск за неоснователен са различни от така поставения въпрос, поради което касационния съд приема, че така поставените материалноправни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
Съдът, в своето процесуално произнасяне по допустимостта на представените с въззивната жалба доказателства се е произнесъл по поставения процесуалноправен въпрос – преклудирано ли е правото на страна да представи съдебен акт, постановен преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, но влязъл в сила след приключването им. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е обосновало и правните изводи на същия съд относно основателността на предявените искове, поради което така поставен, правния въпрос е относим към производството по проверка допустимостта на касационното обжалване, поради което същото следва да се допусне, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 520 лева по сметката на ВКС.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238/18.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 573/2015 г. от І-ви граждански състав на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на [фирма] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 520 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето й, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.