О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
Гр.София, 17.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 375 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. С., гр. П. срещу решение № 43/08.04.2008г., постановено по гр.д. № 2096/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 26.06.2007г. по гр.д. № 1767/2006г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на Ц. М. С. против ЗПАД “ДЗИ”, гр. С., с правно основание чл.229 от КЗ за сумата от 4500 лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 17626.32 лв.
Касаторът излага оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение, а допускането на касационното обжалване основава с произнасянето от съда по съществени материалноправни и процесуални въпроси.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
Касаторът, без да формулира конкретно съществените материалноправни и процесуални въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК поддържа, че въззивното решение е нищожно, като подписано от съдия, който не е имал право да участва при решаване на делото и съдът се е произнесъл по непредявен иск – по чл.349, ал.3 /отм./ от ЗЗД, а не по предявения иск по чл.349, ал.1 /отм./ от ЗЗД. На следващо място, заявява, че спорният въпрос по делото – налице ли е погасителна давност за вземането му, е от значение за развитието на правото.
Твърденията за нищожност и недопустимост на въззивното решение са основания за касационно обжалване по чл.281, т.1 и т.2 от ГПК, но разглеждането им е предпоставено от наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът не е посочил коя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК е налице – постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС, въпросът е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По отношение на основанието за нищожност на решението касаторът не е обосновал и оплакването си – видно от акта на въззивния съд съдия Василева не е участвала при постановяване на решението, поради което не бил могъл да бъде изведен конкретен съществен материалноправен или процесуален въпрос.
Съдът по същество се произнася по предявения иск съобразно със заявените от ищеца обстоятелства, на които основава претенцията си и според искането –петитума на исковата молба. Произнасянето на предявеното основание е съществен процесуален въпрос от значение за вида на търсената с иска защита и респ. формиращ предмета на спора, с който се е сезиран съдът. Но съответствието между основанието и петитума на предявения иск по исковата молба и възприетата от съда правна квалификация, свързана с обсъждането на счетените за релевантни факти и обстоятелства, както и с диспозитива на съдебния акт е въпрос на конкретна преценка. В случая, касаторът се позовава само на неточна правна квалификация и след като не сочи основания по чл.280, ал.1 от ГПК, то въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Третият поставен въпрос за погасителната давност за вземането на касатора – ищец по иска, не е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
За да отхвърли иска на застрахования срещу застрахователя за заплащане на обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” въззивният съд е приел, че ищецът не е удовлетворил пострадалия при настъпилото пътно-транспортно произшествие. Въпросът за погасителна давност на вземането не е разглеждан от състава на апелативния съд. Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е отхвърлено от първоинстанционния съд като неоснователно, а поради липсата на ликвидно и изискуемно вземане в полза на ищеца въззивният съд не е обсъждал погасяването на претенцията по давност.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос не е съществен за изхода от спора, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43/08.04.2008г., постановено по гр.д. № 2096/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.