4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София, 07.07.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1630 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Районна прокуратура – Х., чрез районния прокурор М. С., срещу въззивно решение № 36/31.01.2017 г., постановено от Окръжен съд Хасково по в.гр.д. № 819/2016 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и за необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
Насрещната страна А. М., чрез адвокат С. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени пред касационната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като изменил частично решението на първостепенния РС – Х. е отменил уволнението на А. И. М. по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност и осъдил работодателя РП – Х. да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода на оставане без работа поради незаконното уволнение, в размер на 8 889.60 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2016 г. до окончателното издължаване.
За да постанови този резултат, съдът установил, че А. М. е била в трудово правоотношение с РП – Х., на длъжност „завеждащ служба Регистратура и деловодство“. На 11.03.2016 г. служителят е получил 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 11.04.2016 г. й е връчена заповед № ЛС -34/16 за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 12.04.2016 г., на осн. чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ.
Съдът намерил, че отправянето на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение трябвало да следва момента, в който работникът или служителят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в противен случай, уволнението е незаконно, без значение дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение основанието е настъпила. В конкретния случай приел, че работодателят е нарушил чл.328, ал.1, т. 10 от КТ, защото към датата на връчване на предизвестието – 11.03.2016г., М. била навършила 60 години 9 месеца и 3 дни, а не изискуемите по чл.68, ал.1 КСО, 60 години и 10 месеца. В заключение достигнал до извод за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По отношение размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е прието, че получаваната от М. пенсия през 6-месечния период, последващ уволнението, е дължима на друго основание, представлява плащане по осигурително правоотношение и затова няма отношение към обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: към кой момент следва да се преценява наличието на предвидените в КТ материалноправни предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя – моментът на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, моментът на изтичане срока на предизвестието или моментът на връчване на заповед за уволнение при неспазен срок на предизвестието; налице ли е порок на предизвестието и счита ли се той за отстранен, ако към момента на връчването му липсва някоя от предпоставките за едностранно прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение, но към момента на изтичане срока на предизвестието тази предпоставка/и/ са били налице и в такъв случай прилага ли се по аналогия чл. 74, ал. 6 КТ?; 3) работодателят дължи ли обезщетение за незаконно прекратяване на трудов договор с работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ в случаите на отпусната и изплащана на служителя пенсия за прослужено време и старост, считано от датата на прекратяването или преди нея?
Въпросът за порок на предизвестието е неотносим към постановения резултат. Другите два материалноправни въпроса са включени в предмета на делото и от значение за крайния изход на спора.
Въпросът към кой момент следва да се преценява наличието на предвидените в КТ материалноправни предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя е разгледан и в посочените от касатора решения по чл. 290, ал. 1 ГПК – решение № 94/01.07.2013 г. по гр.д. № 1301/2012 г. на III г.о. на ВКС решение решение № 379/15.10.2012 г. по гр.д. № 944/2011 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 479/23.01.2013 г. по гр.д. № 82/2012 г. на IV г.о. на ВКС, както и множество други, непосочени от касатора, но известни на състава на ВКС. В тях безпротиворечиво принципно е прието, че в случаите на прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие, от значение за законността на уволнението е дали основанието, на което е извършено, е осъществено към датата на прекратяване на правоотношението, а не към датата на отправяне на предизвестието.
В решение № 98/03.07.2012 г. по гр.д. № 1242/2011 г. на III г.о. на ВКС, отново по реда на чл. 290 ГПК е прието, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ „по силата на закона“ отправянето на предизвестие трябва да следва момента, в който работник или служител е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост и ако това не е спазено, уволнението е незаконно, независимо, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение основанието е осъществено.
В цитираната първа група съдебни решения отговорът на правния въпрос е принципно разгледан и съобразен след това с оглед конкретното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ.
Само в решение № 98/03.07.2012 г. по гр.д. № 1242/2011 г. на III г.о. на ВКС на общия правен въпрос е отговорено в обратен смисъл, но в контекста конкретно на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради което не е налице противоречие по смисъла на чл. 292 ГПК, което да налага сезиране на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице евентуално поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ – материалноправният въпрос: към кой момент следва да се преценява наличието на предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ материалноправни предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Формираната в решение № 98/03.07.2012 г. по гр.д. № 1242/2011 г. на III г.о. на ВКС съдебна практика по чл. 290 ГПК не е задължителна за настоящия състав на ВКС, който намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на въпроса, свързан с тълкуване на чл. 225, ал. 1 КТ, макар и относим към постановеното от съда, не се установяват предпоставките по чл. 280, ал. 1 КТ. Напротив, налице е задължително тълкуване, дадено с ТР № 3/1996 г. на ОСГК на ВКС, съобразено от въззивния съд в обжалваното решение.
В заключение касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 36/31.01.2017 г., постановено от Окръжен съд Хасково по в.гр.д. № 819/2016 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 217,79 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: