О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр.София, 19.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 756 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В”О. , гр. Д. срещу решение № 159/12.06.2008г., постановено по гр.д. № 4250/2006г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решението от 23.10.2006г. по гр.д. № 14138/2006г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на “В”О. срещу З. “А” с правно основание чл.399 от ТЗ за заплащане на сумата от 7319.08 лв. със законната лихва от 31.03.06г. и е отхвърлил иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 560 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът ЗАД “А”АД, гр. С. оспорва касационната жалба и допускането на касационното обжалване. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска за заплащане на застрахователно обезщетение по риска “К” не е доказал, че вредите по автомобила съответстват на механизма на описаното ПТП, т.е. че се причинени като последица от него. Решаващият състав е изложил съображения по фактите по делото, като е възприел заключенията на автотехническата експертиза, но не е кредитирал показанията на лицето, съставило протокола за настъпване на ПТП. Според съда е налице противоречие между данните по протокола и изявленията на свидетеля в съдебно заседание.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правната аргументация на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Решаване на съществения материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е налице ако изводите на въззивния съд не са съобразени със задължителна практика на ВКС, дадена в П. на Пленума и Тълкувателни решения на ОСГК, или с трайно установена практика на състави на ВКС, при действието на ГПК от 1952г., респ. с решения на тричленни състави, поставени по реда на ГПК в сила от 01.03.2008г.
Касаторът поставя като съществен процесуален въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, този за “правомощията на въззивната инстанция и за задълженията й по чл.188, ал.1 и 2 от ГПК /отм./”. Твърди, че съдът не е преценил всички доказателства по делото обективно и в тяхната съвкупност, липсвала яснота относно приетите за установени обстоятелства по делото, без основание не е дадена вяра на показанията на разпитания свидетел и е игнорирал протокола за ПТП. Приложени са ППВС № 1/1953г. и извадки от решения на състави на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция.
Съобразно въведеното основание за допускане на касационното обжалване съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че оплакванията на касатора са относими към основанието по чл.281, т.3, пр.2 от ГПК за отмяна на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението на чл.188, ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./ обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК само ако е обвързано с твърдение за конкретно противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС – напр. необсъждане на събрани по делото доказателства за релевантни за спора факти и обстоятелства, нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест, произнасяне по въпроси, за изясняването на които са необходими специални знания с каквито съдът не разполага и др. Във всички тези хипотези касаторът е задължен да посочи същественото значение на поставения процесуален въпрос за изхода от делото и проявлението на нарушението на императивна правна норма в мотивите на обжалвания съдебен акт. В случая, се изразява несъгласие с възприемането на заключения на автотехническата експертиза, некредитирането на свидетелските показания и констатираното противоречие между тези доказателства и протокола за ПТП. Като краен резултат се атакува формираното вътрешно убеждение на съдебния състав по възприетата фактическа обстановка по делото.
При изграждане на изводите по фактите съгласно чл.188 от ГПК /отм./ въззивният съд разполага с правото да приеме за доказани определени факти и обстоятелства. Свободата на преценката включва възможност за кредитиране или невъзприемане на показанията на разпитаните по делото свидетели и на заключенията на съдебните експертизи. Касационното обжалване и при действието на ГПК от 1952г. се разпростираше до начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, след проверка за спазване на процесуалните норми и правилата на формалната логика, опита и научното познание, но не и до коригиране на изводите на въззивния съд, основани на експертни мнения или показания на свидетели, които са обсъдени по правилата на 188, ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./. В този смисъл е и цитираната от касатора практика на ВКС.
С оглед недопускане на касационното обжалване и съгласно чл.81 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 423, 87 лв., определено по чл.7, ал.2 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159/12.06.2008г., постановено по гр.д. № 4250/2006г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА “В“О. , гр. Д., ул.”З” № 2* да заплати на ЗАД “А” АД, гр. С., бул.”К” № 59, сумата от 423.87 лв. /Четиристотин двадесет и три лв. и 87 ст./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.