О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
Гр.София, 22.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 219 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б”О. , гр. С. срещу решение № 215/06.11.2008г., постановено по гр.д. № 748/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 11.12.2007г. по гр.д. № 2426/2004г. на Софийския градски съд. С това решение е отхвърлен предявеният от касатора против П. П. Я. отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./ за признаване за установено, че “Б”О. не дължи на П. Я. сумата от 35000 лв. по запис на заповед от 08.12.2000г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на произнасянето от съда по съществен материалноправен и процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че не са налице неведените основания за недължимост на сумата по записа на заповед, а именно: липсата на съгласие на представителя на издателя, тъй като документът е подписан от лицето, посочено като негов издател, както и липсата на представителна власт в правоотношението с третото добросъвестно лице на подписалия записа. Решаващият състав е изложил съображения, че записът на заповед е абстрактна сделка и за неговата валидност не е необходимо установяването на валутното отношение по повод, на което е съставен, както и че в тежест на длъжника е доказването, че задължението не е възникнало или че няма основание за предаване на сумата.
Касаторът поставя два съществени въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС – неприлагането от въззивния съд на разпоредбата на чл.114, ал.3 ГПК /отм./ и неизследване на каузата по записа на заповед.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В подкрепа на въведената теза, че съществува задължение на съда да приложи последиците от отказа на страната да отговори на поставени от противната страна въпроси по реда на чл.114 ГПК /отм./ касаторът сочи Р. № 2236/08.07.1982г. по гр.д. № 1798/82г. на ВС, ІІ г.о. Приетото разрешение, че обясненията на страната по чл.114 ГПК /отм./ представляват доказателствено средство наред с останалите събрани по делото доказателства и подлежат на преценка в тяхната цялост, не е обосновава правния довод на касатора, а напротив – цитираното решение опровергава даденото тълкуване от страната. Практиката на ВКС е последователна и е в смисъла на приложеното към касационната жалба решение. На следващо място, нормата на чл.114, ал.3 ГПК /отм./ е недвусмислена и предоставя възможност, а не императив, за съда да приеме за доказани определени обстоятелства. Евентуалните грешки на въззивния съд при формирането на вътрешното му убеждение представляват касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Противоречието в практиката на ВКС по въпроса за изследване на каузата на издадения запис на заповед се мотивира в изложението към касационната жалба с Р. № 1231/11.05.2006г. по т.д. № 530/2005г. на ВКС, ТК и Р. № 1270/20.10.1999г. по гр.д. № 564/99г. на ВКС. Посочените решения са постановени по отрицателни установителни искове за недължимост на сума по издаден запис на заповед и предоставят възможност за длъжника да направи възражения срещу менителничния ефект, произтичащи от каузална сделка, за обезпечаването или гарантирането на изпълнението по която, е издаден записът на заповед. Съобразно с тези разрешения съдът изследва всички въведени твърдения и доводи на длъжника с оглед на погасяване на задължението по каузалната сделка и за връзката й с менителничния ефект. Посочената практика на ВКС не въвежда задължение за кредитора да доказва кауза на записа на заповед във всички случаи на оспорване на вземането в производство по чл.254 ГПК /отм./. Касаторът не е обосновал значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за връзката му с развитието на правото в хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а и позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва липсата на практика по тълкуването на конкретна правна норма.
По тези съображения въззивното решение на попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 215/06.11.2008г., постановено по гр.д. № 748/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.