О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
Гр.София, 09.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 359 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр.ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Ф”А. , гр. Г. срещу определение № 51/06.02.2009г., постановено по ч.т.д. № 380/2008г. от ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на “Ф” А. против определение № 269/16.10.2008г. по ч.гр.д. № 555/2008г. на Великотърновския апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът К. К. К., гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2, вр.ал.1, т.1 ГПК, без проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалвания акт тричленният състав на ВКС е приел, че въззивното определение на ПАС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на предявените от него искове, не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.389, респ. чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.396, ал.1 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията, постановени от първоинстанционен съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. В обезпечителното производство се постановяват мерки с привременен характер, които не са непосредствено обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес. Обезпечителните мерки могат да се отменят и заменят от съда, допуснал обезпечението или пред когото делото е висящо, както и отказът на съда да наложи исканата мярка не преклудира правата на молителя.
По тези съображения обжалваното определение на ВКС, ТК, І отд. е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 51/06.02.2009г., постановено по ч.т.д. № 380/2008г. от ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.