О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№89
Гр.София10.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 688 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б”А. , гр. С. срещу решение № 78/28.05.2008г., постановено по т.д. № 446/2008г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 26.07.2007г. по т.д. № 1534/2003г. на Софийския градски съд и “Б”А. е осъдено да заплати на С. о. н. за забава в изпълнение на задължението по чл.8, ал.3 и на основание чл.12, ал.1, т.3 от договор от 24.06.1999г. за продажба на недвижим имот, в размер на 126000 лв. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на предявения насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във вр. с чл.82, изр.1 от ЗЗД за сумата от 22516.94 лв., претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнението на договора от 24.06.1999г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на наличието на представките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът С. о. о. жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че между страните е сключен по реда на ЗППДОбП /отм./ договор за продажба на недвижим имот, представляващ обособена част от Д. комбинат – София. Купувачът по договора /настоящ касатор/ е поел задължение да въведе в експлоатация обекта като цехове за производство на мъжка, дамска и детска конфекция и текстилен трикотаж в срок до 30.06.2003г., което е изпълнено със забава и е присъдена претендираната неустойка. Решаващият състав е счел за неоснователни заявените възражения за прекомерност на уговорената неустойка и за прихващане със сума, представляваща отбив от цената. Насрещният иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди вследствие на неточно изпълнение на задължението на продавача за предаване на обекта в договорената площ и при налични строителни книжа е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, че неустойка се дължи единствено при виновно неизпълнение на задълженията на длъжника и че неустойката представлява предварително определен размер на обезщетение на вредите, което в случая не било налице поради непосочване в договора на крайния момент за начисляването й. Значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото е мотивирано със съображения, че в голям процент от случаите на приватизационна продажба купувачът установявал или по-тежко положение на предприятието или други пречки, които не му позволявали изпълнението на инвестиционната програма и че изпълнението на задължението на купувача е свързано с действие на трето лице.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Законът в чл.92 от ЗЗД и съдебната практика обвързват заплащането на неустойката с виновното неизпълнение на задълженията на страните по договора, но въпросите за изпълнението и неизпълнението, респ. за вида неизпълнение /пълно, неточно, забавено/ и за наличието на основания за освобождаване на длъжника от отговорност се решават от съда съобразно с приетите за установени факти и обстоятелства по спора. В този смисъл, въведеното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК представлява оплакване за неправилност на решението по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежи на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
По отношение на изложените съображения за начина на определяне на неустойката, същите не били заявени в инстанциите по същество, поради което евентуално произтичащите от тях възражения са преклудирани.
Поддържането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обвързано с въпроси, които са извън предмета на спора и изразяват принципното отношение на касатора за начина на договаряне и сключване на приватизационните договори.
По тези съображения съставът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 78/28.05.2008г., постановено по т.д. № 446/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.