О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
Гр.София, 27.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1096 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Н” О. , гр. С. срещу решение № 103/24.02.2009г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 877/08.07.2009г., постановени по т.д. № 1749/2008г. от Софийския апелативен съд. Касационната жалба против решението от 24.02.09г. е подадена в частта, с която е оставено в сила решение от 26.05.2008г. по гр.д. № 204/2008г. на П. окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на О. П. сумата от 11186.70 лв., представляваща обезщетение за неизпълнено договорно задължение за заплащане на стойността на консумирана топлоенергия в нает имот и сумата от 1361.64 лв. – лихви за забава. Жалбата срещу решението от 08.07.2009г. е в частта за отхвърляне на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.
Касаторът поддържа, че решенията са неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпроси от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът О. П. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем, като настоящият касатор е ползвал обекта на наемния договор, но не е заплащал консумираната топлинна енергия. Задължението за изплащане на енергията е изцяло погасено от О. П., поради което е уважена претенцията за заплащане на обезщетение, предявена от наемодателя срещу наемателя за неизпълнение на договорното задължение. За формиране на изводите си апелативният съд се е позовал на изслушаното експертно заключение. Решаващият състав е счел възражението за погасяване на претенцията по давност за основателно за периода до 31.01.2005г. за главницата и за обезщетението по чл.86 ЗЗД до 20.01.2005г., при дата на предявяване на исковете – 21.01.2008г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че Софийският апелативен съд се е произнесъл по иск, предявен от нелегитимирана страна, нарушение на разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД, кредитиране на неправилно допусната експертиза и необсъждане на представени по делото доказателства.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство е навел единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение. Оплакването му за предявяване на иска от нелегитимирана страна не е обвързано с твърдение за ненадлежното упражняване на правото на иск или за липса на положителна процесуална предпоставка, а е изведено от обстоятелството, че по делото били представени фактури за ползвана топлинна енергия, в които е посочен като получател друго лице, различно от О. П.. В. съд е изложил съображения за ангажиране на отговорността на ищеца по иска в качеството му на наемодател и не е формирал изводите си на база на тези документи, а след анализ на всички релеванти за спора факти и обстоятелства, вкл. експертното заключение относно извършените плащания. Въведените доводи досежно обсъждането, респ. необсъждането на събрани по делото доказателства не се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор и не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД, освен горните съображения, твърдението на касатора не съответства на въззивния акт. Според жалбата претенциите за главница и лихви следва да се считат за погасени по давност за периода до месец януари 2005г., в който смисъл е и постановено обжалваното решение.
Касационната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка съдържа единствено оплаквания за неправилност на акта на САС, като се цели изменение на постановеното решение по същество, а не корекция на диспозитива.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, като съдът ги определя в размер на 260 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 02.07.09г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103/24.02.2009г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 877/08.07.2009г., постановени по т.д. № 1749/2008г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Н” О. , гр. Б., ул.”В”, бл.2, вх. Б, ап.16 да заплати на О. П., гр. П., ул.”С” №1 сумата от 260 лв. /Двеста и шестдесет лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.