ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1002
София, 27.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 5553 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Л.П. като процесуален представител на П. Г. П. от София срещу въззивното решение на СГС от 03.VІІІ.2016г. по в.гр.д. № 8070/2015г.
Ответникът по касационната жалба Национален осигурителен институт /НОИ/ София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК, приподписан от юрисконсулт Ев.В., е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 03.VІІІ.2016г. СГС е обезсилил решението на СРС от 20.І.2015г. по гр.д. № 14559/2012г., с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на НОИ, че П. Г.П. не дължи на НОИ 9114.90лв., представляващи неправомерно получена пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 16.ХІІ.2008г. – 31.ІІІ.2010г., лихва в размер на 1135.08лв. за периода 16.ХІІ.2008г. – 31.ІІІ.2010г. и лихва в размер 3307.57лв. към 31.І.2012г.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че с разпореждане от 23.ІV.2010г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при Столично управление „Социално осигуряване” е постановено процесните суми да се съберат от ищеца на основание чл.98 ал.2 във вр. с чл.114 ал.1 КСО, тъй като при подаване на заявлението за отпускане на пенсия той представил документи за осигурителен стаж и осигурителен доход с невярно съдържание. С определение от 07.Х.2010г. на главния директор на С. е оставена без разглеждане жалбата на П. срещу посоченото разпореждане като просрочена. Правният си интерес от предявения отрицателен установителен иск ищецът обосновава с това, че не е получавал сумите по отпуснатата пенсия, тъй като не е подавал заявление за такава, и поради това не дължи връщането им, както и с липсата на друг процесуален ред за защита с оглед влизането в сила на разпореждането.
Съдът е оценил като недопустим предявения иск. Той е за установяване недължимост на публично държавно вземане, установено с влязъл в сила административен акт, за него е започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК след връчена на П. покана за доброволно изпълнение. При наличие на специален ред за установяване и изпълнение на публични държавни вземания, оспорването им по реда на чл.124 ал.1 ГПК, респ. чл.439 ГПК, е недопустимо по общия исков ред от граждански съд поради неподведомственост на спора. Наличието на специален ред за оспорване на претендираните вземания изключва приложението на ГПК. Всички възражения дали ищецът е подавал заявление за пенсия и дали я е получавал е следвало да бъдат релевирани в рамките на административен процес по обжалване на разпореждането, представляващо административен акт, вече изпълнително основание, подлежащо на изпълнение по реда на ДОПК.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по въпроса за допустимостта на общия исков процес по иска за установяване недължимост на вземане, произтичащо от неправомерно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпросът е от значение за изхода на спора по делото и по него на настоящия състав не е известна практика – сочената от касатора такава по ТР № 6/2006г. на ОСГК и решение по гр.д. № 329/2010г. І ГО е неотносима в случая, определение по гр.д. № 286/2010г. на ВКС ІІ ГО той не представя, а под този номер в регистрационната система на ВКС е дело, по което е постановен друг /неотносим/ съдебен акт, а не определение № 328/31.ІІІ.2010г. Сочената и от ответника по касация практика е неотносима /по ч.гр.д. № 2013/2008г. V ГО, по гр.д. № 2311/2016г. ІІІ ГО, по ч.гр.д. № 5151/2013г. І ГО, а съдебен акт по ч.т.д. № 311/2008г. І ТО не е представен и не се открива в системата.
За касационното обжалване се дължат 182.30лв. държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГК, ІІ А въззивно отделение, № 6548 от 03.VІІІ.2016г. по гр.д № 8070/2015г.
УКАЗВА на П. Г. П. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 182.30 лв. д.т. за касационното обжалване, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за изпълнение на указанието или за преценка по движението му след изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: