ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 918
София, 23.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова. гр. дело № 1499 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.С. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд от 18.VІІ.2017г. по гр.д. № 180/2017г.
Ответникът по жалбата П. П. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК, приподписан от адвокат Ан.Ц., е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение В. по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Видинския районен съд от 23.ІІІ.2017г. по гр.д. № 453/2015г., с което [фирма] е осъдено да заплати на П. П. И. 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на усложнения – ексцес на уврежданията, получени при претърпяна от него на 11.ІХ.2002г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, и 7563.30лв. мораторна лихва за периода 01.ІV.2012г. – 16.ІІІ.2015г.
Въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено, че: с ЕР на ТЕЛК от 06.І.2009г. на ищеца е била определена 58% трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок до 01.І.2011г., в т.ч. 40% за общо заболяване и 42% поради претърпяната от него на 11.ІХ.2002г. трудова злополука; с решение по гр.д. № 1789/2009г. на РС Видин е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв.; с решение на ТЕЛК от 28.ІІ.2011г. е определена ТНР 38%, решението е отменено от НЕЛК и върнато за ново освидетелстване, последващото решение на НЕЛК е обявено за нищожно с решение на АС София-град от 13.V.2013г. и административната преписка е върната на НЕЛК за ново произнасяне; с ЕР на НЕЛК от 18.ІІІ.2014г. е определена ТНР 58%, в т.ч. 30% поради общо заболяване и 52% поради трудовата злополука за срок 3 години до 01.ІV.2015г.; признаването на злополуката за трудова, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка са от изключителна компетентност на ТЕЛК, а при обжалване – на НЕЛК, ЕР на ТЕЛК има двойнствен характер – на индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент и на официален удостоверителен документ за установените с него факти и в частност на причинна връзка като положителен юридически факт, елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя; при започване на работа в помощно училище през 2012г. ищецът се придвижвал с една патерица, а в края на 2013г. – с две патерици, сутрин започнал да изпитва болка, скованост, появили се болки в коляното на левия крак, трудно изкачвал стълби, не можел да огъва левия крак, не можел да клекне, започнали болки в ставите на десния крак поради поемането на цялата тежест; от направените пълни упойки ищецът имал проблеми с паметта, трудно се концентрирал, уврежданията довели до ниско самочувствие и самооценка, чувство за малоценност, имал нужда от помощ да се обуе, облече, не можел да вдига тежко и да играе с децата си; съгласно приетото заключение на СМЕ от първоначалните увреждания – раневи цикатрикси, загуба на тъкани, парези на нерви, увреждане на кръвоносни съдове, са настъпили анатомични и физиологични промени, пречещи на нормалната механика на движение с левия крак, което натоварва и води до увреждане на други органи и системи, като е налице причинна връзка между травмата и вторично появилите се заболявания, през периода 2012 – 2015г. има ново усложнение в хирургичния статус на ищеца – хронична венозна недостатъчност на ляв долен крайник с посттромбофлебитен синдром, нови усложнения в ортопедичния статус – артрозни промени в ставите на левия крак, възможно е двете битови травми – навяхване на ляво коляно с вътреставен кръвоизлив – да имат принос за появата на допълнителни оплаквания, появилите се левостранни коксартроза и гонартроза на левия крак се дължат на нарушена механика на движенията с краката и предизвикват увеличена натовареност на ставите и заболявания на костната, мускулната и съдовата системи, първоначалните увреждания са нарушили нормалната функция на ставите, водещо до повишено износване на ставните повърхности и допълнително натоварване на мускулната система. При тези обстоятелства е направен извод, че са установени усложнения и влошаване на здравословното състояние на ищеца в причинна връзка с трудовата злополука /влошаването не се дължи на други фактори и причини/, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, за което му се дължи ново обезщетение. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид вида и естеството на здравословните увреждания, търпените постоянни силни и интензивни болки и страдания непосредствено след злополуката, по време на операцията, влошаването на левия крак след връщането му на работа, отчел е, че след зпололуката ищецът се придвижвал с бастун, но сега трайно преминал към използването на две патерици, загубата на част от мускулите и тъканите – премазани и атрофирали, неблагоприятната прогноза относно уврежданията, ежедневните житейски неудобства и лишения, активната възраст на ищеца – 48 години, семеен с две непълнолетни деца, настъпили анатомични и физиологични промени, пречещи на нормалната механика на движение с левия крак, водещо до увреждане на други органи и системи, спи по 2-3 часа, трудно изкачва стълби, не може да сгъва левия крак, да клекне, лесна уморяемост при ходене, необходимост от помощни средства при ходене, първоначалните увреждания от трудовата злополука са нарушили нормалната функция на ставите – те се движат в други полета и ъгли, водещо до повишено износване на ставните повърхности и допълнително натоварване на мускулната система, ограничения в ежедневието във всяка дейност – за полагане на лични грижи, на грижи за семейството, на труд, негативно отражение върху психиката – ищецът изпитва страх, неспособност да издържа семейството си, които неимуществени вреди са необратими и нелечими. При тези обстоятелства е заключено, че обезщетение в присъдения размер е съобразено със заложения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Като неоснователно е оценено възражението на ответника за наличие на съпричиняване на злополуката – по делото не е установена груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на работата, изразяваща се в неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил.
По възражението на ответника за недопустимостта да се кредитират показанията на лице от семейното обкръжение на ищеца съдът е взел предвид, че по силата на чл.172 ГПК такива показания се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, имайки предвид възможната им заинтересованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК /в редакцията преди изменението по ДВ бр.86/2017г./.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса /представляващ обобщение на въпросите под номера 3.1, 3.2,, 3.3, 3.4, 5 и 6/ „задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички релевирани от страните доказателства, твърдения и възражения и да направи собствена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, да изложи своите фактически и правни изводи по всеки от обективно съединените искове при наличие на жалба, а не само да извърши препратка към изводите на първоинстанционния съд”, произнасянето по който в случая /предвид посочените в касационната жалба и в изложението конкретни доказателства, доводи и възражения, които не са подложени на преценка, и липса на мотиви във връзка с претенцията за мораторна лихва/ е в противоречие със сочената от касатора практика, обективирана например в т.19 от ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК, в решения на ВКС по гр.д. № 6256/2014г. ІІ ГО, по гр.д. № 964/2012г. ІV ГО и др.
Във връзка с първите два въпроси „кой е началният момент и/или кога стават изискуеми вземанията за лихви за забава върху обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука” /обоснован с твърдение, че лихва в случая се дължи от датата на постановяване на решението на НЕЛК – 18.ІІІ.2014г., а не от 01.ІV.2012г., която дата била „напасната” от ищеца спрямо срока на действие на решението на НЕЛК/ и „ако обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука се дължи и без покана и от момента на настъпване на увреждането, това правило приложимо ли е и спрямо лихвата върху обезщетението, правото на претенция за която възниква от акт на органите на медицинската експертиза; не следва ли лихвата да се дължи след покана, доколкото в първата хипотеза началният момент на срока е безспорен” въззивният съд не е изложил съображения и не е формирал изводи. С оглед на това по тези въпроси не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. Освен това сочената в изложението практика на ВКС във връзка с втория въпрос, обективирана в решения по гр.д. № 392/1985г. ІV ГО и по гр.д. № 565/1994г. ІV ГО /с решението по гр.д. № 2624/1964г. е разрешен въпроса за датата, от която се дължи лихва за имуществени вреди от трудова злополука, неотносимо в разглеждания случай/, не е в подкрепа на обосноваващото въпроса становище на касатора за дадено с тази практика разрешение, че лихва за неимуществени вреди се дължи, считано от датата на постановяване на решението на НЕЛК /а не от началната дата на определения тригодишен срок на трайно намалена трудоспособност/ и след изпращане на покана на длъжника.
За касационното обжалване се дължи държавна такса в размер на 651.26лв. по сметката на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд, ГК, № 55 от 18.VІІ.2017г. по гр.д № 180/2017г.
УКАЗВА на [фирма] София в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 651.26лв. държавна такса, както и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
След изтичане на срока за изпълнение на указанието делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: