2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 22.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1123 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. Б., против въззивното решение № 5427 от 24 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 825 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2015 г. в частта му, с която е отменено решение № 5215 от 2 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на районния съд в гр. Благоевград за 2014 г. в частта му по исковете по чл. 344, ал. 1-3 КТ и вместо него са отхвърлени като неоснователни исковете на Т. против ОДМВР [населено място] за признаване на дисциплинарното й уволнение за незаконосъобразно, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение от 3344,46 лева за оставането й без работа за периода 22 февруари – 24 август 2014 г. поради незаконното уволнение, ведно с лихвата от предявяването на иска, и в тежест на касаторката са определени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и възраженията на страните, както и че не са съобразени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по смисъла на чл. 194 КТ и няма изложени мотиви за това. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по въпросите, свързани с преценката на тежестта на заявените нарушения и за несъответствието между нарушението, свързано с ползването на реквизитите върху служебни документи и сочените като нарушение задължения по длъжностната характеристика. За необосновани се приемат изводите на съда за безспорна установеност на нарушенията, вменени на касаторката – нито гласните, нито писмените доказателства установяват, че именно ищцата е тази, която неправилно е отлагала документи, допуснала е грешки при изписването на номенклатурите и др., и без значение са впечатленията на един от свидетелите, че авторството може да се установи по почерка, без този свидетел да разполага със специални знания в областта на графологията. За намерените на компютъра на касаторката неслужебни материали не е ясно как е определено авторството им, или че наличието им там установява неуплътняване на работното време, а и извън справките, установяващи време на създаване на файл, работодателят не е ангажирал доказателства, които да установяват работата върху файловете в рамките на работното време, както и че това е било в обем, който да сочи на неуплътняване на работното време. Заявено е, че част от тези документи са служебни – жалби и сигнали от касаторката като служител на работодателя, свързани с изпълнението на служебни задължения на служители в полицията, допуснати нарушения и пр. Сочи се, че заявеното в заповедта нарушение по обработване на служебната кореспонденция не представлява нарушение на трудовата дисциплина, доколкото тя е обработвала неслужебна кореспонденция. Не са събрани доказателства, установяващи твърдените в заповедта нарушения да са извършени при условията на вина в действията на касаторката. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът О. д. на МВР Б., представлявана от директора Р. О. Т., чрез юрисконсулт В. Я.-С., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и отмяна на въззивното решение.
Въззивният съд е основали изводите си по съществото на спора на установените по делото докладни записки от 10 и 25 юли и 21 август 2013 г. за извършени от касаторката нарушения, проверка на място, справка от 8 октомври 2013 г., предишни дисциплинарни наказания, покана от 15 октомври 2013 г. за даване на писмени обяснения, издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание на 20 ноември 2013 г. за извършени три групи нарушения, като е приел, че са установени по категоричен начин и трите групи нарушения: въвела е в съответната система и неправилно разпределила за съхранение общо шест документа, създала е, обработила и изготвила в работно време чрез служебния си компютър неслужебни и лични материала в шест файла, използвала е за лична кореспонденция щемпел, баркод и номер – реквизити на съответното РПУ. Счетено е, че са налице данни и за извънсъдебни признания на касаторката за неизгодни за нея факти, съдържащи се в дадените от нея писмени и устни обяснения. При преценката на доказателствата е счетено, че доводите срещу авторството й на съответните документи, са неоснователни. Създаването на неслужебните лични документи в работно време е установено по датите и часовете на създаване на отделните файлове, посещенията и редактирането им. Заключено е, че при обработката на описаните документи ищцата не е съобразила задълженията си по чл. 126 КТ, детайлизирани в длъжностната й характеристика, и е нарушила изискванията на Инструкция № Із-223/13.02.09 г. и на технологичните правила по смисъла на чл. 187, т. 3, предл. 3 КТ, осъществено шест пъти по отношение на различни документи, което сочи системно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ; налице е частично неизпълнение на правния режим на работното време и то многократно, поради което е налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ; неизпълнение на елемент от трудовите задължения, определени още при възникване на трудовото правоотношение с длъжностната характеристика, задължаващи я да следи за правилното оформяне и комплектоване на документите, подготвени за изпращане на други структури, при което е налице нарушение на чл. 187, т. 10, предл. последно КТ и което също е системно, предвид трикратната му реализация. Въззивният съд намира, че работодателят се е съобразил с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ за вида на наказанието, като значимостта и обема на неизпълнените трудови задължения във всяка от трите групи нарушения са достатъчни сами по себе си да обосноват наложеното най-тежко наказание. Изрично се сочи, че не е установено уволнението да е наложено извън сроковете по чл. 194 КТ, като е препратено към мотивите на първата инстанция (счетено е, че описаните в заповедта нарушения са установени въз основа на извършена проверка, отразена в справка от 8 октомври 2013 г., от която дата е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание). Не е нарушен чл. 195 КТ, защото заповедта съдържа всички необходими реквизити по КТ.
Като взе предвид поставените от касаторката въпроси, касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора, уточнен от настоящия съдебен състав, въпрос по приложението на чл. 194, ал. 1 КТ – кога нарушението следва да се счита за открито, като се провери дали даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, намерила израз в решение № 256, постановено по гр.д. № 1036/2011 г., ІV г.о., ВКС. При отговора на този въпрос ще се даде тълкуване и на проблема дали в срока по чл. 194, ал. 1 КТ се включва и времето на проверката, или извършването на проверка от работодателя, свързана с нарушенията, за които е сезиран, може ли да доведе до продължаване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
Останалите поставени въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се твърди, че няма изложени мотиви по възражения и обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора. Макар изрично да не е посочено във въпроса, в съображенията по него касаторката твърди, че съдът не е обсъдил възраженията по спазване сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по смисъла на чл. 194 КТ и не е сторено произнасяне по въпросите за преценка тежестта на твърдените нарушения. Не може да бъде споделено виждането, че липсват мотиви по спазването на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, доколкото въззивният съд е използвал възможността на чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първата инстанция, след като споделя изводите й (поради което и касационният съд приема, че въпросът по приложението на текста от КТ е обусловил изхода на спора), а проблемът за верността на изводите ще се обсъди по съществото на спора пред касационния съд. Въззивният съд е посочил и защо приема тежестта на наложеното наказание за съответна на тежестта на установените нарушения.
Второто питане е съществува ли задължение за съда да посочи в мотивите си от кои доказателства извежда извода си за извършено от страна на работника/служителя дисциплинарно нарушение. Даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на задължителната съдебна практика по въпроса, тъй като съдът е посочил подробно на кои от представените доказателства основава заключенията си за неоснователността на предявените искове, а извън сферата на въпроса остава обективното съответствие на възприетото за осъществено от съда и представените по делото доказателства. Освен това следва да се посочи, че съдът трябва да даде в решението си отговор на своевременно заявените доводи на страните по спора, а не на такива, които за първи път са сочени в касационната жалба.
Не е в нарушение на обвързващата практика на ВКС разрешението на въпроса чия е доказателствената тежест за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение – на работника или на работодателя. Без съмнение е споделено виждането, че в тежест на работодателя е да докаже извършването на изброените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения. Доколко обаче фактическите изводи на съда се основават на доказателствата по делото, не може да е предмет на преценка в настоящото производство, а и правен въпрос в тази насока не се поставя.
По въпроса за критериите за преценка на тежестта на твърдените нарушения, въззивният съд не е дал тълкуване в нарушение на посочената от касаторката съдебна практика. Посочено е защо се приема, че значимостта и обема на неизпълнените трудови задължения за всяка от трите групи нарушения, системното им извършване и повтаряемостта им за кратък период от време, самостоятелно може да обоснове наложеното наказание.
Накрая се поставя проблемът за правилата, при които решаващият съд формира извод за релевантните обстоятелства относно факта на дисциплинарното нарушение и неговата установеност, прилагане на опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, установени с гласни доказателства и основанията за игнориране на конкретни свидетелства с довод за противоречие в показанията или противоречие с други писмени доказателства по делото. И по този въпрос не се налага допускане на касационното обжалване, доколкото в цитираното от касаторката решение № 62 по гр.д. № 955/2010 г., ІІІ г.о., ВКС е съобразявал възприето от въззивния съд „противоречие” в свидетелски показания. Настоящия случай е различен – касаторката твърди неверен прочит от страна на съда на представените доказателства – гласни и писмени, поради което, тъй като настоящата хипотеза е различна, то не се установява и твърдяното нарушение на практиката на ВКС.
За касационното обжалване касаторката не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5427 от 24 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 825 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2015 г. в обжалваната му част, с която е отменено решение № 5215 от 2 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на районния съд в гр. Благоевград за 2014 г. в частта му по исковете по чл. 344, ал. 1-3 КТ и вместо него са отхвърлени като неоснователни исковете на Я. С. Т. от [населено място] против ОДМВР [населено място].
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: