О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6080 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на 103-то основно училище „В. Л.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Ц., против въззивното решение № 2624 от 21 април 2015 г., постановено по гр.д. № 18521 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е отменено решение № 8526 от 1 септември 2014 г., постановено по гр.д. № 46544 по описа на районния съд в гр. София за 2013 г. за отхвърляне на предявените от А. Й. К. с адрес в [населено място] против училището искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и вместо него уволнението на К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е признато за незаконно и е отменено, К. е възстановен на заеманата преди уволнението работа, и в тежест на касатора са определени разноски и такси.
В касационната жалба се твърди недопустимост на решението на въззивния съд, а като основания за обжалването се поддържат всички основания, посочени в чл. 281, т. 3. Касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по основание, което не е въведено от ищеца, тъй като в исковата молба е поддържано като основание за незаконосъобразност на оспореното уволнение неспазване на условията на чл. 333, ал. 4 КТ, съдът е приел, че ищецът се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, а в изявлението на ищеца пред първата инстанция е посочено отменителното основание по чл. 344, ал. 3 КТ. Поддържа се, че въззивния съд неправилно е приел за уважена от първата инстанция молбата по чл. 147 ГПК, тъй като липсва определение в тази насока, а и ново отменително основание не е посочено в доклада по делото; ищецът не е твърдял нито нови, нито нововъзникнали основания по смисъла на чл. 147 ГПК (към момента на подаване на исковата молба ищецът е знаел за съответното обстоятелство, след като двадесет дена преди прекратяване на трудовото му правоотношение е бил избран за секретар на регионалната секция); изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК не е искано и няма нарочно определение на съда за изменение на иска, а ищецът се е опитал по реда на чл. 147 ГПК да въведе съвсем ново основание, на което да бъде отменена процесната заповед за уволнение, което е процесуално недопустимо. Сочи се, че ищецът не се е ползвал със закрила по чл. 333, ал. 3, предл. второ КТ, тъй като със закрила се ползва ръководството на синдикалната организация (председател и секретар) в предприятието на работодателя, но не и ръководството на синдикалната организация, която не е учредена и структурирана в предприятието на съответния работодател, както е в случая, а и ищецът не е имал право да членува в повече от една синдикална организация, поради което не е имал право да е секретар на регионалния синдикат „К.” към НФ „К.” – КТ П. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 147 ГПК съдът е разгледал ново основание за незаконосъобразност на уволнението, без такова да е било посочено в исковата молба и да е правено изменение на иска. Съдът не е обсъдил всички доводи на работодателя и не е допуснал до разпит поискани от първата инстанция, но недопуснати свидетели. Накрая се излагат доводи за необосноваността на решението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на допълнителното основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът А. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. П., в отговор на касационната жалба изтъква доводите си за нейната нередовност и за липсата на основание за допускане на касационното обжалване. Твърдението за нередовност на жалбата не може да се приеме, тъй като е подписана от адвокат, редовно упълномощен за изготвянето й.
Въззивният съд е приел първоинстанционното решение за неправилно, независимо от констатацията, че ищецът не се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, след като няма доказателства той да е член на синдикална организация, страна по К.. Съобразена е допълнителна молба-становище от 22 април 2014 г. във връзка с отговора на ответника и предварителния доклад по делото, с която като ново основание за незаконосъобразност на уволнението е посочено нарушението на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, предвид качеството му на секретар на регионална структура. Тъй като съгласие за уволнението на ищеца не е искано от компетентния синдикален орган, съдът приема наличието на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ и не разглежда спора по същество.
Твърдението на касатора за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. Поддържа се, че в исковата молба било заявено неспазване на условията по чл. 333, ал. 4 КТ, но не и неспазване на условията по чл. 333, ал. 3 КТ; в молбата-становище било заявено предявяване съобразно чл. 147 ГПК отменително основание чл. 344, ал. 3 КТ, поради което въззивният съд не е имал право да разглежда разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ; няма данни за уважаване на молбата по чл. 147 ГПК – липсва определение в тази насока, независимо от приемането на представените с молбата доказателства, новото отменително основание не фигурира в доклада по делото. Допълнително се заявява, че дори и да се приеме, че с искането по чл. 147 ГПК е въведено отменително основание по чл. 333, ал. 3 КТ, искането по чл. 147 ГПК е процесуално недопустимо, тъй като ищецът не е твърдял нито нови, нито нововъзникнали обстоятелства.
С исковата молба ищецът е заявил, че при прекратяването на трудовото му правоотношение работодателят не е спазил условията на чл. 333, ал. 4 КТ, вр. чл. 10, т. 1 и 3 К. за системата на народната просвета, приет на 28 юни 2012 г. С молба-становище от 17 април 2014 г. ищецът заявява, че според представените с нея доказателства е избран за секретар на регионален съвет на синдикат отпреди уволнението, поради което се ползва с предварителна закрила при уволнение на синдикални дейци, регламентирана в чл. 333, ал. 3 КТ, а уволнението е сторено без да се вземе предварително съгласие на националния федеративен синдикален орган, поради което при условията на чл. 147 ГПК е предявено отменителното основание по чл. 344, ал. 3 КТ. В откритото съдебно заседание от 29 април 2014 г. съдът приема като писмени доказателства приложените към молбата-становище документи, но в решението си първата инстанция сочи, че довод по чл. 333, ал. 3 КТ не е наведен от ищеца. При тези обстоятелства е ясно, че обжалваното решение не е постановено по непредявен иск, а съдът се е съобразил с изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК, като в това отношение въззивния съдебен акт е съобразен с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 790 по гр.д. № 148/2010 г., ІV г.о., в което при отговор на въпроса следва ли съдът да разгледа непосочено в исковата молба, а в съдебно заседание, основание за незаконност на уволнение, касационният съд обвързващо приема, че по силата на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът разполага освен с възможностите по чл. 147 ГПК, и с възможността да измени основанието на предявения иск, т.е. да замени или да прибави нови правопораждащи, правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи юридически факти, като прилагането на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК не е обусловено от наличието на предпоставките по чл. 147 ГПК, както и че тази норма има предвид само обстоятелствата, които нямат характер на правопораждащи юридически факти, т.е. не променят основанието на иска. При тези съображения е заключено, че спорът може да бъде разгледан и разрешен и въз основа на посочено от ищеца не в исковата молба, а в първото съдебно заседание, основание за незаконност на уволнението. Следва още да се посочи, че в молбата-становище ищецът действително е посочил като отменително основание за уволнението хипотезата на чл. 344, ал. 3 КТ, която предвижда в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът да отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество, поради което е явно, че ищецът отново е заявил наличието на предварителна закрила и иска от съда да процедира в съгласие с нея.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване по въпроса при прекратяване на трудовото правоотношение с член на синдикалното ръководство на синдикална организация, която не е учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, работникът/служителят ползва ли се с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. По този въпрос касаторът твърди нарушение на практиката на ВКС, намерила израз в ТР № 9/2013 г., ОСГК. В цитираното тълкувателно решение касационният съд разрешава въпроса за тълкуването на правната норма по отношение на лицата, членове на синдикалното ръководство в предприятието, и приема, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение първо КТ, вр. §1, т.6 ДР КТ, се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. Затова следва да се приеме, че правният въпрос не е разрешен в соченото ТР, но доколкото на настоящия съдебен състав е известно решение № 477 по гр.д. № 1276/2011 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК по въпроса ползва ли се с предварителна синдикална закрила председател на синдикална организация, структурирана извън предприятието на работодателя, то касационното обжалване следва да се допусне по допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС.
За касационното обжалване училището следва да внесе държавна такса от 60 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2624 от 21 април 2015 г., постановено по гр.д. № 18521 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 60 лева, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на доказателство за внесената държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: