3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 07.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева т.д. № 60048 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по молбата на С. Н. С.-И. и Г. С. И. – двамата от [населено място], представлявани от адв. С. Ч., против решение № 344 от 23 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 4791/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. София в частта му, с която е отменено решение № 5007 от 9 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 1454/2014 г. на Софийския градски съд в частта му за осъждането на ЗАД [фирма] да заплати на И. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. Г. И. в следствие на пътно транспортно произшествие от 16 юли 2013 г. за разликата над 170 хиляди лева за всеки от тях поотделно до 200 хиляди лева за всеки, ведно със законната лихва върху разликата от датата на произшествието, и в тази част исковете са отхвърлени.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че съдът е определил занижен размер на справедливото обезщетение, като не са съобразени указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г. – недооценено е останало обстоятелството, че загиналото петнадесетгодишно момиче е било единственото дете на ищците, а те са на възраст, на която не могат да имат други деца, ищците са съсипани емоционално и физически след смъртта на детето им, което е установено от свидетелските показания. В подкрепа на твърденията на касаторите се сочи заключението на приетата и неоспорена от страните съдебнопсихиатрична експертиза. Подчертано е, че съдът не е посочил кои обстоятелства в коя насока е оценил – възрастта на родителите и тази на загиналата, връзката между ищците и починалата, начинът на преживяване на мъката по загубеното дете и интензитета й. В изложение на основания за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в хипотезата на противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт И. Е., в отговор на касационната жалба излага доводи както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за правилността на обжалваното решение.
По единствено спорния пред въззивния съд въпрос – за размера на дължимото обезщетение, са съобразени младата възраст на единственото на ищците дете, преживеният от страна на ищците тежък емоционален срив със съответните му проявления, изяснени от съдебната експертиза, провежданото от ищците медикаментозно лечение, ефектът в емоционалния им свят и краят на нормалния им и спокоен живот. Присъденото от първата инстанция обезщетение обаче е счетено за завишено по размер и не съответстващо на критерия за справедливостта и съвкупността от обстоятелства, обуславящи вредите, а за справедливо е счетено обезщетение от по 170 хиляди за всеки от ищците. Съдът е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение от по 200 хиляди лева е завишено с оглед други подобни случаи през същия период от време. Не е счетено за основателно възражението на ответника, че обезщетението следва да се преценява с оглед икономическото положение в страната и размера на лимитите на застрахователя.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора уточнен от настоящия съдебен състав въпрос за преценката на всички относими за определяне на вредите и присъждане на справедлив размер на обезщетението обстоятелства, и по-конкретно на възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и търсещите обезщетение, интензитета на търпените болки. Разрешаването на въпроса следва да се прецени в светлината на постановките на ППВС № 4/1968 г.
Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса с разпореждане на първоинстанционния съд от 28 февруари 2014 г. (л. 18 от първоинстанционното дело).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 344 от 23 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 4791/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. София в обжалваната му част, с която е отменено решение № 5007 от 9 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 1454/2014 г. на Софийския градски съд в частта му за осъждането на ЗАД [фирма] да заплати на С. Н. С.-И. и Г. С. И. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. Г. И. в следствие на пътно транспортно произшествие от 16 юли 2013 г. за разликата над 170 хиляди лева за всеки от тях поотделно до 200 хиляди лева за всеки, ведно със законната лихва върху разликата от датата на произшествието, и в тази част исковете са отхвърлени.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: