ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1233
София, 10.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2905 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.М. като процесуален представител на Д. К. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 16.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 2073/2013г.
Ответниците по касационната жалба К. Б. К. и М. К. К., и двамата от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.А. са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 16.ХІІ.2013г. ПОС е потвърдил решението на РС Асеновград от 11.ІІ.2013г. по гр.д №1926/2012г. в обжалваната му част, с която Д. К. е осъдена да заплати на К. и М. К. 17000лв. /частично от 34058лв./, представляващи получено на 07.V.2008г. без правно основание, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че на 24.ІV.2008г. ищците продали на сина си Кр.К. ? ид.част от имот, подробно индивидуализиран, за 34057.10лв., че на същата дата Кр.К. е получил заем от Банка Д. в размер на 54000лв., която обезпечил с ипотека върху закупения от него имот, че на 08.V.2008г. ответницата закупила от Д.Н. останалата ? ид.част от имота за 35000лв., че на 30.ІV.2008г. по сметката на ищците в Банка Д. постъпили 34058лв. с основание покупка на имот от Кр.К. и че на 07.V.2008г. тази сума е била прехвърлена по сметка на ответницата.
В. съд е приел, че предявеният иск по настоящото дело е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и той не е недопустим, тъй като не е налице по него сила на пресъдено по гр.д. № 1740/2010г. на А., решението по което е по иск на К. и М. Калинови срещу Д. К. за присъждане на същата сума, но на основание чл.240 ЗЗД.
По същество е прието за доказано, че ищците са превели на ответницата претендираната сума с установен произход, че върху ответницата лежи тежестта да докаже положителният факт, че е получила сумата на правно основание, че не са ангажирани доказателства за наличие на договорни отношения между страните, че в нотариалните актове не се съдържат споразумения, установяващи възникнало задължение на ищците за заплащане на ответницата на сумата 34058лв., че с оглед на това сумата е дадена/получена без правно основание, налице е неоснователно обогатяване на ответницата, респективно обедняване на ищците.
В изложението на Д. К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за правната квалификация на предявения иск и респективно за неговата допустимост с оглед наличието/липсата на формирана сила на пресъдено нещо по гр.д. № 1740/2010г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато поради твърдяната вероятност то да е недопустимо /т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
За касационното обжалване касаторката следва да заплати 340лв. държавна такса по сметката на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГК, № 2074 от 16.ХІІ.2013г. по гр.д № 2073/2013г.
УКАЗВА на Д. К. К. от [населено място] в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 340лв. държавна такса, както и че в противен случай касационната жалба ще й бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
След изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: