О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
Гр.София, 27.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 72 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М”А. , гр. С. срещу решение № 102/21.07.2008г., постановено по гр.д. № 1459/07г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение от 05.03.2007г. по гр.д. № 1924/2006г. на Софийския районен съд и е отхвърлен предявеният от “М” А. срещу “Д”А. иск с правно основание чл.402, ал.1 /отм./ от ТЗ във вр. с чл.407, ал.1 /отм./ от ТЗ за сумата от 5269.07 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2002г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда в противоречие с установената практика на ВКС.
Ответникът “Д”А. , гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за настъпване на суброгация по смисъла на чл.402, ал.1 /отм./ от ТЗ, доколкото не е доказано към момента на настъпване на ПТП да е било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка “А” със собственика на увредения автомобил. От фактическа страна съдът е установил, че лицето, подписало застрахователната полица, не е било собственик на автомобила и не е действало от негово име, а извършеното плащане от застрахователя на собственика на автомобила не е на основание, което да е годно да обоснове встъпването в правата на платилия, в случая – цедент по договора за цесия с ищеца по иска.
Според касатора изводът на съда за липсата на застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС е направен в противоречие с Решение № 627/21.10.2004г. по т.д. № 3/04г. на І т.о. на ВКС. Изложен е довод, че лицето, което има застрахователен интерес би могло да се ползва от договора, дори ако е сключен върху чуждо имущество, като касаторът се позовава на фактите на делото и на Решение № 556/04.10.2005г. по т.д. № 42/05г. на І т.о. на ВКС и Решение № 279/29.05.07г. на ВКС, за да обоснове становището си.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, соченият от касатора материалноправен въпрос за наличието на застрахователен интерес на собственика на автомобила от сключен от трето лице договор за застраховка, не би могъл да се определи като решен в противоречие с цитираната практика на ВКС. С Решение № 627/21.10.2004г. по т.д. № 3/04г. на І т.о. на ВКС е прието, че застрахователният интерес следва да е налице, не само за лицата, чиито блага са застраховани, но и за лицето, сключило договора. Разширяването на кръга на застрахованите лица до собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС / Решение № 556/04.10.2005г. по т.д. № 42/05г. на І т.о. на ВКС и Решение № 279/29.05.07г. на ВКС/ касае отношенията по застраховка “Гражданска отговорност”. Въззивният съд, без да е коментирал въпроса за застрахователния интерес, по същество е отхвърлил иска поради недоказаност на качеството на лицето, подписало застрахователната полица по застраховка “А”. Следователно не е налице идентичност, както на фактите, така и на приложените материалноправни норми по цитираните граждански дела, с настоящия спор. Изложените от касатора оплаквания в жалбата представляват основания за неправилност на въззивния акт по чл.281, т.3 от ГПК, неподлежащи на преценка по реда на чл.288 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102/21.07.2008г., постановено по гр.д. № 1459/07г. от Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.