2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 04.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2337 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Сдружение на собствениците – етажна собственост „П.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите И. И. К.-Ж., Е. М. М. и К. Д. К., чрез адв. Г. С., против решение № 503 от 24 януари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 5833 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., с което се потвърждава решение № 1343 от 10 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 51438 по описа на районния съд в [населено място] за 2013 г., с което е отхвърлен искът на сдружението против Л. В. Е., в качеството му на Едноличен търговец „В. – Л. Е.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], за установяване, че се дължи сумата от 10000 лева като част от общо дължимите 34087,12 лева, от които 2877,12 лева дължими съгласно решение на общото събрание на сдружението от 28.06.2012 г., прието с решение на етажната собственост от 18.07.2012 г., и 7122,88 лева, представляващи част от сумата 31210 лева, дължима съгласно решение на общото събрание на сдружението от 13.01.2013 г., прието с решение на етажната собственост от 30.01.2013 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че ищецът не е материалноправно активно легитимиран да предяви иска, тъй като активно легитимирана е етажната собственост чрез нейните представителни органи по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗУЕС, а вземанията не са възникнали в патримониума на сдружението – сдружението на собствениците е създадено чрез учредително събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, формиращи 71,96 % идеални части от общите части на етажната собственост, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 25 ЗУЕС, сдружението е регистрирано в район „В.” на Столична община и в регистър „Булстат”. Твърди се, че от обстоятелството, че в сдружението не участват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, не следва, че сдружението на собствениците не е титуляр на претендираните вземания, макар органите на сдружението да съществуват паралелно с тези на етажната собственост, без да ги заместват. Освен това решенията на общото събрание на сдружението са приети от общото събрание на етажните собственици, но това според касатора не означава, че вземанията, предмет на решението, не принадлежат на сдружението, а на етажната собственост. Твърди се и че не съществува забрана общото събрание на сдружението да взема решение за събиране на средства за извършване на ремонт, респективно – за управление и поддръжка на общите части, като сумите ще се събират от сдружението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди да са разрешение в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Л. В. Е., в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор на жалбата.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд съобразява: учредяването на сдружение на етажните собственици от собствениците, притежаващи 71,96 % дял от имащите право на глас, и ответникът не участва в него, макар да е притежавал пет обекта към момента на учредяването му; взетото през м. юни 2012 г. решение на общото събрание на сдружението за събиране на средства за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в общ размер от 74805 лева, разпределени поравно между всеки от двадесет и шестимата собственици, или по 2877,12 лева, платими до 28.07.2012 г., прието от общото събрание на етажната собственост през м. юли 2012 г.; взетото през м. януари 2013 г. решение на общото събрание на сдружението за събиране на средства за извършване на ремонт и присъединяване към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа, както и за плащане на възнаграждение за изготвяне на становище от Ч., сключване на окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, плащане на възнаграждение за изработване и монтаж на разпределителни табла и плащане на техника за видеонаблюдение, от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер на 100 лева на кв.м. застроена площ, без общите части, като за ответника е дължима сумата от 31210 лева общо за притежаваните от него самостоятелни обекти, които да се внесат до 01.06.2013 г., прието с решение на общото събрание на етажната собственост през същия м. януари 2013 г. Предвид правилата на чл. 6, т. 9 и 10, чл. 8, ал. 1, чл. 9, чл. 33, ал. 4 ЗУЕС, е прието, че към момента на вземане на съответните решения от общото събрание на етажната собственост, ответникът е бил носител на правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата, и е дължал да изпълнява решенията на общото събрание, свързани със заплащането на суми за покриване на разходи по поддръжка и управление на общите части, но е отречено сдружението на етажните собственици да е носител на процесните вземания. Това заключение е основано на предвидените за подобно сдружение функции в чл. 25 ЗУЕС, една от които е за използване на собствени средства с цел основен ремонт и/или основно обновяване на сгради в режим на етажна собственост, но е счетено, че за първото вземане липсва надлежна индивидуализация (не са конкретизирани за какви точно дейности по поддържане и управление са необходими сумите, както и за кои общи части се отнасят), което позволява заплащане на едни и същи разходи два пъти. За второто вземане, предявено като частично, идентично се приема, че заявеното вземане (част от тези средства ще бъдат разходвани за извършване на ремонт), без уточнение в какво се изразяват ремонтните работи, коя обща част засягат, каква е стойността на ремонта, създава неяснота за собственика за какъв ремонт плаща – необходим, неотложен, спазени ли са законовите разпоредби при приемане на решението, както и възможността за повторно гласуване на същия разход. За останалите посочени разходи (за присъединяване към съответните мрежи и изготвяне на документите за това) е счетено, че не са посочени съответните суми за всеки разход. Допълнено е, че вземането не е възникнало в патримониума на ищеца, и защото тези вземания не се отнасят до предмета на дейността, конкретизиран в чл. 25 ЗУЕС, за която е учредено сдружението, а се отнасят до действия, свързани с довършителни работи, осигуряващи експлоатацията на сградата, но не и с поддържане и управление на общите й части.
К. съд приема, че касационното обжалване следва да се допусне по уточнения от съдебния състав, обусловил изхода на спора, въпрос: при спор за съществуване на вземане за парични вноски с етажен собственик, нечлен на сдружение по Раздел ІІІ ЗУЕС, кой е кредитор на вземането – сдружението, или общото събрание на собствениците, от което решението на сдружението е прието по реда на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС. По този въпрос на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика (соченото решение № 39 по гр.д. № 657/2012 г., І г.о., ВКС, дава отговор на въпроса за характеристиката на решенията на общото събрание на етажната собственост и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях, поради което тълкуването засяга съвсем различен проблем), и затова касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Едва след решаването на този въпрос би могло да бъде дадено тълкуване на подробностите, посочени от касатора в останалите въпроси – по възможността да се оспорва решение на общо събрание на сдружение, прието по реда на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС, без да е изпълнена процедурата по чл. 40 ЗУЕС по отношение на решението на общото събрание на собствениците, при осъществяване на процедурата по чл. 33, ал. 4 ЗУЕС решението на сдружението обвързва ли и нечленовете му етажни собственици, както и какъв е предметът на дейност на сдружение по Раздел ІІІ ЗУЕС.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 200 лева.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 503 от 24 януари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 5833 по описа на Софийския градски съд за 2016 г.
УКАЗВА на Сдружение на собствениците – етажна собственост „П.” в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 200 лева, като в противен случай производството по делото ще се прекрати.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: