ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
София, 13.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1099 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.М. като процесуален представител на М. Х. К. от С. срещу въззивното решение на СГС от 17.VІІ.2015г. по гр.д. № 12239/2013г.
Ответниците по касационната жалба П. на РБ, СО район И., С. о., както и заинтересованите страни П. А. В. от [населено място], С. А. Д. от С. и Е. Д. Х. от С. не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на СРС от 14.VІ.2013г. по гр.д № 22643/2012г., с което е оставена без уважение молбата на М. Хр.К. за обявяване смъртта на брат й А. Х. К. на основание чл.14 ЗЛС и чл.549 и сл. ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че след посочената от молителката дата на смъртта на А. К. – 30.VІ.1986г., той е бил задържан в поделения на МВР и има полицейска регистрация като извършител на криминални престъпления. Молителката носи доказателствената тежест да докаже по несъмнен начин датата на смъртта на А. К., за което са допустими всички доказателствени средства – писмени и гласни, което тя не е сторила, включително не е довела допуснатия й свидетел. Във въззивното производство служебно са събрани писмени доказателства, от които не се опровергават изводите на първоинстанционния съд – за несъбрани доказателства за извод, че К. е изчезнал безследно или е починал, че са установени негови проблеми в България, че е извършител на криминални престъпления, има влязла в сила присъда и регистрация в полицията, последната от които е на 08.ІХ.1995г. – почти 10 години след твърдяната от молителката дата, от когато тя намала никакви данни за него, бил е воден в полицията през 1988г. и 1989г. – също след сочената в молбата дата.
В изложението на М. К. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса дали в охранителното производство по чл.16 ЗЛС след като е установен деня, за който се отнася последното известие на отсъстващия, а молителя не е посочил точно този ден, съдът е длъжен служебно да определи деня на предполагаемата смърт – в противоречие с практиката на ВКС /решение по гр.д. № 1646/2010г. ІV ГО/. Претендира се евентуално допускането на касационно обжалване по посочения въпрос и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на липса на практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на така постановеното решение следва да бъде допуснато поради разрешаването от въззивния съд на поставения от касаторката въпрос, уточнен от съда – обосновава ли неоснователност на молбата по чл.14 ЗЛС установяването по делото на различна от твърдяната от молителя дата на последното известие за отсъстващото лице и за смъртта му, произнасянето по който е обусловило изхода на делото, а то е в противоречие със сочената в изложението практика на ВКС.
За касационното обжалване касаторът дължи 15лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-ри брачен възз.състав, №5395/17.VІІ.2015г. по гр.д. № 12239/2013г.
УКАЗВА на М. Х. К. от С.в едноседмичен срок от получаване на съобщение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 15лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за преценка за насрочване на делото в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: