2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 08.01.019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3665 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Ж. А., с адрес в [населено място], представляван от адв. Т. В., против решение № 226 от 4 юни 2018 г., постановено по в.гр.д. № 128/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която е отменено решение № 782 от 13 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 1916/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], с което на основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127 СК е изменен режимът на лични контакти между бащата Б. А. и детето И. Б. А., родено на 20.01.2012 г., определен с одобрена с определение № 97 от 17 януари 2014 г. спогодба по гр.д. № 2806/2013 г. по описа на районния съд в [населено място], и в место него е определено бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа събота и неделя на месеца с преспиване от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден.
В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е очевидно неправилно, защото съдът е възприел изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, която не може да обоснове необходимостта от ограничаване на месечните лични отношения между бащата и детето. Поддържа се, че е налице съществено изменение на обстоятелствата в сравнение с обстоятелствата по делото между страните от 2013 г., и съдът правилно е приел, че ограничаването на свижданията между бащата и детето би довело до отчуждаване на детето от бащата, а с поведението си майката е създавала пречки при осъществяването на режима на лични контакти на бащата с детето. Подчертава се, че бащата проявява по-голяма родителска отговорност в сравнение с първите години след раждането на детето, редовно търси контакт с него и тези негови усилия следва да бъдат адмирирани. Оспорен е изводът на въззивния съд за необходимост от по-плавен преход на сближаване на бащата с детето, въз основа на който е ограничил месечните срещи на бащата с детето само до веднъж месечно, поради установените във времето и доказани по делото отношения на привързаност и обич между двамата, въпреки създаваните от майката пречки, като се сочи, че дори и такъв преход да е необходим, съдът е следвало да ограничи по време този период, а не да постанови трайно ограничаване на месечните срещи до веднъж месечно. Твърди се, че в тази част мотивите на съда са вътрешно противоречиви, тъй като съдът е постановил лични отношения между бащата и детето по време на празничните дни, по време на личните празници на детето, както и 30 дни през лятото, приемайки, че са в интерес на детето и са съобразени с възрастта му и качествата и възможностите на бащата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението в обжалваната му част е очевидно неправилно, и се поставят правни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС.
Ответницата В. И. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Г., в отговор на касационната жалба оспорва както поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, така и основателността на исковата претенция по същество.
Срещу същото въззивно решение, поправено с решение № 273 от 11 юли 2018 г., постановени по в.гр.д. № 128/2018 г., по описа на окръжния съд в [населено място], с което е отменено решение № 872 от 13 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 1916/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], с което на основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127 СК е изменен режимът на лични контакти между бащата Б. Х. А. и детето И. Б. А., родено на 20.01.2012 г., определен с одобрена с определение № 97 от 17 януари 2014 г. по гр.д. № 2806/2013 г. по описа на районния съд в [населено място] спогодба, и в место него е определен режим на лични отношения между бащата и детето като бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и 30 дни през лятната ваканция, през които майката не ползва платен годишен отпуск, на именния ден 07.01. да взема детето от 18.00 ч. и да го връща на другия ден в 14.00 ч. на нечетна година, на рождения ден 20.01. да взема детето от 18.00 ч. и да го връща на другия ден в 14.00 ч. на четна година, по време на коледните празници от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12., с преспиване, през всяка четна година, по време на великденските празници, а именно от 18.00 ч. на Р. петък до 18.00 ч. на първия понеделник след В., с преспиване, през всяка четна година, по време на новогодишните празници, а именно от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01., с преспиване, през всяка нечетна година, през зимната (коледна) ваканция за всяка четна година и пролетна (великденска) ваканция на всяка четна година от 10.00 ч. до 18.00 ч. на съответните дни, с преспиване, е подадена насрещна касационна жалба от В. И. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Г..
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Подчертава се, че липсват мотиви и не е ясно защо съдът безкритично приема за основателни и доказани обстоятелствата, посочени в исковата молба. Въззивният съд отказал да събере поискани с въззивната жалба доказателства, съществени за правилното решаване на делото – извършване на оглед на жилището на ищеца, където по негови твърдения ще преспива детето, изслушване на детето, или допускане на психологическа експертиза за това какво влияние ще окаже върху психическото състояние на детето исканият разширен режим на контакти с бащата, изясняване на съдебното минало на ищеца. Решението лишава детето от възможност за продължителен контакт с майката през празничните дни, което не е в негов интерес, като съдът не е съобразил, че зимната ваканция обхваща и коледните празници и пролетната ваканция обхваща и великденските празници, поради което режимът за бащата не отговаря на интересите на детето, цели да прекъсне връзката между майката и детето и създава предпоставки за възникване на конфликти между родителите във връзка с упражняване на противоречивото съдебно решение и за невъзможност пълноценно да бъде използвано времето на детето с всеки един от родителите поотделно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, твърди се очевидна неправилност, и се поставят правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
В отговор на насрещната касационна жалба ответникът по нея Б. Ж. А., с адрес в [населено място], представляван от адв. Т. В., сочи доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване и поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно.
Съдът взема предвид постигната между родителите спогодба от 2014 г. относно режима на лични отношения на бащата с детето, готовността и на двамата родители да отглеждат, възпитават и се грижат за детето, както и че разполагат с необходимите материални възможности да се справят, но достига до извода, че първоинстанционният съд е определил необосновано разширен режим на лични отношения с бащата. Счетено е, че изминалите четири години от спогодбата сами по себе си водят до промяна на обстоятелствата, но преценката им изисква да се установи дали създадената дистанция между бащата и детето от момента на споразумението налага един по-пълен разширен режим на контакти и какъв следва да бъде неговият обем и интензивност. Предвид възрастта на детето (шест години), неговия интерес, предстоящото започване на училище, отношението към неговите родители поотделно, но в представите му като семейство, макар и разделено, обстоятелствата от значение за неговото емоционално състояние и душевно равновесие, е счетено, че обемът на лични отношения следва да бъде редуциран в сравнение с определения от първата инстанция – да се определи само веднъж месечно събота и неделя, поради необходимостта от плавен преход на сближаване на бащата и детето, а по отношение на именния ден, коледните, великденски и новогодишни празници и лятната ваканция режимът следва да остане както е определен от първата инстанция. Изменен е режимът за ползване на зимната и пролетната ваканция, като вместо разполовяването им, с оглед изграждането на ученически навици, ваканциите са разпределени между родителите на четни и нечетни години; по същият начин е разрешен и въпросът за рождения и именния ден на детето.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване и по двете касационни жалби, за да се провери дали не е нарушена практиката на ВКС, изразена в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК, относно задължението на съда в производството по чл. 127 СК служебно да следи за интереса на детето.
Не се обосновава твърдяната и от двамата касатори очевидна неправилност на обжалваното решение. Видно от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът А. поддържа необоснованост на въззивното решение, но не и очевидна неправилност, която да налага допускането на касационното обжалване заради прилагане на закона в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Същото следва да се приеме и по отношение на твърдението за допусната очевидна неправилност, поддържано в насрещната касационна жалба.
Не води до допускане на касационното обжалване въпросът кога е налице основание да се изменят мерките относно упражняването на родителските права, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с ППВС № 1 по гр.д. № 3/1974 г. В цитираното ППВС, т. ІІ, съдът сочи, че законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права, като мерките се определят съобразно обстоятелствата на конкретния случай – от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността на обстоятелствата на разглеждания случай. В същото постановление, т. V, се изтъква, че избирането на подходящите мерки във връзка с упражняването на родителските права цели правилното развитие на децата, и при съществено изменение на обстоятелствата, или настъпване на нови такива, включително свързани с мярката и нейната рационалност, се налага въпросът за ефикасността на избраните мерки да се преразгледа. ВС подчертава, че по вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различна проявна форма, и е сторено примерно, неизчерпателно посочване на подобни обстоятелства. В процесния случай е безспорно, че изминалите повече от четири години от определянето на предходните мерки за режим на лични отношения с бащата са обстоятелство, което следва да се вземе предвид и да се прецени ефективността на избрания режим с оглед запазване интереса на детето да бъде отглеждано правилно и да има пълноценен контакт с двамата родители. По изложените съображения не може да се сподели и твърдението на касаторката Р. за нередовност на исковата молба, изразила се в непосочване на конкретните обстоятелства, обосноваващи искането за изменение на мерките за лични отношения между бащата и детето. Освен това бащата на детето, в качеството му на ищец, сочи и обстоятелства от кръга на визираните в соченото ППВС – създаване на пречки за поддържане на определения режим и настройване на детето срещу бащата.
Казаното относно необходимостта интересът на детето да бъде поддържан, респективно – изменен режим на лични отношения с родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права, да се преценява с оглед особеностите на всеки конкретен случай, като се взема предвид съвкупност от най-разнообразни обстоятелства, изключва даването на принципен отговор на поставения от касатора А. въпрос в интерес на детето ли е да се вижда с родителя, който не упражнява родителските права, само веднъж месечно и тези редки контакти няма ли да попречат на този родител да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на детето си и формирането му като личност, за който се твърди, че е решен в противоречие с решение № 195 по гр.д. № 1707/2009 г., ІV г.о., решение № 112 по гр.д. № 5435/2015 г., ІV г.о., решение № 291 по гр.д. № 115/2012 г., ІІІ г.о. В сочените решения ВКС е взел предвид съответната съвкупност от обстоятелства, въз основа на която е подложил на преценка интереса на детето да поддържа съответния режим на лични отношения с родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права.
Не води до допускане до касационно обжалване въпросът на касаторката Р. длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по доводите във въззивната жалба и следва ли да обсъди всички събрани по делото доказателства при произнасяне на решението си по съществото на спора, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 504 по гр.д. № 1572/2010 г., ІV г.о., и решение № 57 по гр.д. № 3457/2016 г., І г.о. И по този въпрос касаторката поддържа доводи във връзка с твърдението й, че исковата молба не съдържа обосновка за обстоятелствата, налагащи преценка на ефективността на режима на лични отношения между бащата и детето. Освен вече посоченото по-горе относно обосновката на претенцията в исковата молба, е необходимо да се посочи, че, макар и лаконично, въззивният съд е приел наличието на изменение в обстоятелствата и е посочил това в мотивите си. Ето защо въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
За касационното обжалване всеки от касаторите дължи държавна такса от по 40 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 226 от 4 юни 2018 г., постановено по в.гр.д. № 128/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
УКАЗВА на касатора А. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 40 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касаторката Р. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 40 лева, като в противен случай производството по делото по нейната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса от двамата касатори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: