4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 20.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 905 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. К., против въззивното решение № 89 от 9 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 193 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново а 2012 г., с което е потвърдено решение без номер от 18 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 2087 по описа на районния съд в гр. Велико Търново за 2011 г. за признаване уволнението на Г. И. И. от [населено място] за незаконно, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на касатора да му заплати 4200 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 17 март – 17 септември 2011 г., както и държавна такса.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, защото неправилно е прието, че не са представени доказателства за правомерно упражняване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение след извършен подбор, след като е представен протокол на комисия по подбора; неправилно се интерпретира представената длъжностна характеристика, тъй като тя не може да влияе върху вътрешноорганизационното обособяване на структури и отдели в предприятието и не може да се направи друг извод за длъжностната характеристика на ищеца; съдът неправилно е преценил изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ – предпоставка за упражняване на това право е първо наличието на интерес за производството или службата, а едва след това квалификацията им, но кумулативно условие е изискването да работят по-добре; ищецът е с най-ниски показатели за изпълнение на възложената му работа, независимо от квалификацията му; неправилно съдът приема, че дори да няма изрично оспорване на представения протокол за извършен подбор, работодателят е следвало да направи друго доказателствено искане в подкрепа на съдържащите се в документа изявления, а пълното доказване може да се направи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни, и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да отговори на следните въпроси: в нормата на чл. 329, ал. 1 КТ достатъчно ли е само да се приеме квалификацията като основен компонент при извършения подбор, или следва да се отчетат и другите предпоставки като преценка на работата от работодателя и резултати от трудовата дейност на служителя – в противоречие с ТР № 1/2010 г., ОСГК, т. 2; за разпределението на доказателствената тежест в процеса, когато страна, която е представила по делото писмен документ, който не е оспорен от другата страна – в противоречие с решение № 226 по гр.д. № 921/2010 г., ІV г.о.; съдебното решение следва ли да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка – в противоречие с решение № 24 по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о.
Ответникът Г. И. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че работодателят не е доказал законосъобразното упражняване на правото си на уволнение, тъй като не е доказано извършването на подбор съобразно изискванията на КТ; подборът е установен от работодателя с протокол, който като частен свидетелстващ документ има доказателствена сила само относно факта, че изявленията в него са от подписалите го лица; ищецът не е оспорил истинността на документа и не е открита процедура по чл. 193 ГПК; не е представена длъжностна характеристика за длъжност „експерт търговия, регионален мениджър”, а такава за „регионален супевайзор”; съдът не е бил длъжен да указва на работодателя с какви доказателства да установи законосъобразността на уволнението; с оглед предмета на доказване в първоинстанционното производство не са представени доказателства, че извършеният подбор е направен при спазване на критериите на КТ – да продължат работата си лицата, които са с по-висока квалификация.
К. съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия правен въпрос, уточнен от състава на касационния съд по следния начин: какви са законово регламентираните критерии за извършване на подбор от страна на работодателя по реда на чл. 329, ал. 1 КТ и следва ли те да бъдат преценявани при условията на кумулативност, като разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 188 по гр.д. № 428/2011 г., ІV г.о. Поставеният правен въпрос е обусловил изхода на спора.
Другите два правни въпроса не обосновават допускане на касационното обжалване. Така на първо място се твърди, че неправилно е разрешен въпроса за разпределението на доказателствената тежест в процеса, когато страна по делото е представила писмен документ, който не е оспорен от другата страна, но въпреки това съдът е приел недоказаност на твърдението. В случая, макар въззивният съд да е възприел изводите на първата инстанция, и да е посочил, че работодателят не е представил необходимите доказателства за доказване на законосъобразно извършен подбор, той е обвързал това свое разрешение с липсата на задължение спрямо съда да указва на страните с какви точно доказателства следва да установяват твърденията си по спора, след което е посочил, че съдът се движи по посочените в исковата молба пороци на уволнението, които са за оставяне на работа на лица с по-ниска квалификация. Така, ако касаторът е целял по поставения комплексен проблем да бъде допуснато касационното обжалване, е следвало да посочи общото основание за това във връзка със задълженията на съда при разпределяне на доказателствената тежест да посочва и съответните възможни доказателства в подкрепа на твърденията на страните, както и дали съдът следва да подлага на преценка при направено възражение за незаконност на подбора само този критерий, който според ищеца е нарушен. Подобен правен въпрос не е поставен, поради което съдът не дължи произнасяне по него в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, а представената съдебна практика не следва да се преценява.
Същият извод се налага и по отношение на последния правен въпрос. Касаторът пита следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, отговорът на което питане е явно положителен и неизменно се поддържа в уеднаквената съдебна практика. При обосноваването на искането си касаторът е посочил, че съдът е отказал да съобрази съдържащите се в представеното трудово досие на ищеца документи, което не е съответно на съдържащите се в обжалваното решение мотиви – съдът е имал предвид именно представените документи и е коментирал приложената длъжностна характеристика. Ето защо и по този проблем не се налага допускане на касационното обжалване, което не налага и обсъждане на представеното съдебно решение.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 164 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 89 от 9 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 193 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 164 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: