О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр.София, 26.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 748/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на КД”А” О. , с. Х. срещу решение №216 от 16.07.2008г., постановено по в.гр.дело №1389/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, пети състав, с което е отхвърлен искът му срещу АЕЦ “К” Е. , гр. К. за сумата от 10 720 лв., представляваща част от дължимата неустойка за неизпълнение на задължение по чл.79 ЗЗД по договор №2108866 от 9.07.2001г. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, поради допуснати от съда нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл.281, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Позовава се на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, визирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата АЕЦ “К” Е. от гр. К. в писмено становище излага съображения за отсъствието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв.
Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.92 ЗЗД. За да отхвърли иска съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца за виновно неизпълнение на задължението от ответника да не разпространява поверителна информация на трети лица, станала му известна по договора от 9.07.2001г., за извличане на нереактивни соли от отпадъчни продукти/ вкл. борати/, скрепено с изрична клауза в чл.79 на договора. Такава информация не съдържа заповедта на изпълнителния д. на ответното дружество и протокола от работната среща между представители на “А”, “А” и АЕЦ “К”. Заповедта от 1.02.2002г. изяснява приложимостта на технически средства за извличане на борати от течни РАО в АЕЦ, а дневния ред на срещата включва съгласно протокола информация за управлението и състоянието на РАО в атомната електроцентрала, приема съда.
САС. е приел забавено изпълнение от страна на възложителя на задължението по чл.34 от договора да предостави в 10 дневен срок на изпълнителя помещения, като помещенията са приети без възражения от изпълнителя/ищеца/ едва с протокол от 23.04.2003г.
Направен е извод, че реално не е започнало изпълнението на договора за преработка на РАО. По спорния между страните въпрос дали едностранно е прекратен договора от ответника с отправеното предизвестие от 4.08.2003г. е прието, че страните не са ангажирали годни доказателства, установяващи причините за неизпълнението на процесния договор, от приложената към делото кореспонденция между тях и едностранно съставените протоколи на комисии се съдържат констатации за изгодни за автора факти и обстоятелства, поради което са непротивопоставими на другата страна. Посочените обстоятелства се явяват ирелевантни за спора, приема въззивния съд, доколкото в константната практика на съдилищата се приема, че при развален договор може да се претендира договорна неустойка като разновидност на обезщетението за вреди, че и неизправната страна по договора може да претендира неустойка за неизпълнение на задължение от насрещната страна, ако неизпълнението на договорното задължение, за което е предвидена неустойката, не е в причинна връзка с поведението на ищеца и изпълнението на негови задължения. Съдът е отменил първоинстанционното решение след като е направил обобщаващия извод, че евентуално нарушение на чл.79 във връзка с чл.39 от договора не би било в причинна връзка с твърдяната от ответника неизправност на изпълнителя и при отсъствие на доказателства за нарушение на поето от възложителя задължение за неразпространение на информация от поверителен за страните характер, е отхвърлил искът по чл.92 от ЗЗД за неизпълнение на задължение по чл.79 от договора от 9.07.2001г.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл.280, ал1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице, някое от основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Същественият правен въпрос е специфичен за всяко конкретно дело и следва да е обусловил решаващите изводи на решаващия съд.
Касаторът е формулирал като съществен правен въпрос приетото от въззивния съд правно основание на иска чл.92 ЗЗД, а не чл.79 ЗЗД посочено от първоинстанционния съд, като предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че разглеждането на делото от ВКС. е от значение за точното прилагане на закона.
Настоящия състав на ВКС. , ТК намира за неоснователно искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая, изхождайки от фактите по делото и петитума на иска въззивният съд го е квалифицирал по чл.92 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че съгласно чл.63, ал.1, т.9 от договора, в случай на виновно неизпълнение на чл.79, неизправната страна дължи неустойка в размер на 10 средномесечни вноски и претендира заплащане на левовата равностойност на сумата от 7000 щ.д., частичен иск – договорно определена неустойка по чл.63, ал.1 от договора. Неустойката се уговаря от страните като съглашение, което има за цел да обезпечи изпълнението на договора и установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Следователно въпрос на прецизност е дали квалификацията на иска ще е чл.79, ал.1 от ЗЗД, който е общия текст за правата на кредитора при неизпълнение на договорно задължение от длъжника или по чл.92 ЗЗД, защото и в двата случая съставът на иска включва обезщетяване на изправния кредитор за вредите, които му причинява неизправния длъжник от неизпълнение на договорно задължение. Твърдението на касатора не може да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поради факта, че въззивният съд не е обвързан от правната квалификация на иска на ищеца, както и от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спорния предмет. Правната квалификация на иска има отношение към приложението на материалния закон и ако той не е приложен правилно от първия съд, въззивният съд, като съд по съществото на спора, има не само правото, но е задължението да подведе фактите по делото към съответната правна норма. Освен това не са изложени аргументи за значението на поставения от касатора въпрос за развитие на правото, като кумулативна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос по конкретното дело е решен по различен начин от разрешенията дадени по същия правен въпрос с влязло в сила решение по други дела. Затова решенията на инстанциите по същество, постановени по спора, макар и да са в противоположен смисъл, не представляват противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Влязлото в сила решение по гр.дело № 519/2008г. на САС. , също не може да обоснове извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с него е дадено разрешение на друг правен спор между страните, при други факти, т.е. липсва обективен идентитет между делата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216/16.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 1389/2007 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: