О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.София, 22.04.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 42/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “Т” О. , гр. С. срещу решение №111 от 28.02.2008г., постановено по в.гр.дело №1166/2007г. на Пловдивския апелативен съд, четвърти граждански състав, с което е отхвърлен искът му срещу “Т” ООД. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията визирани в чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация “Т” ЕО. в писмен отговор излага съображения, че решението следва да се остави в сила поради отсъствие на основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилно решение. Счита, че касационната жалба е недопустима, тъй като не отговаря на нито една от хипотезите по чл.280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение на апелативен съд, с правен интерес над 1000лв.
Пловдивският апелативен съд е отхвърлил исковете на касатора за заплащане на сумата от 18 600лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор № ТТ/1.05.2001г. и данъчна фактура №344/28.07.2001г., ведно със законната лихва, както и за сумата от 11 976.51 лв. мораторна лихва за времето от 28.07.2001г. до 26.06.2006г. и разноски, като неоснователни. По делото не е имало спор, че между страните е бил сключен договор за консултантска услуга.становено е чрез графологична експертиза, че данъчна фактура №344/28.07.2001г. не е подписана от управителя на дружеството ответник, възложител по договора от 1.05.2001г., не е установено и лицето, което я е подписало. По делото не е имало спор, че данъчна фактура №344/28.07.2001г. е осчетоводена от дружеството възложител. При тези факти, Пловдивският апелативен съд е приел, че за да се приложи презумцията по чл.301 ТЗ и мълчанието на мнимо представлявания да може да се приравни на съгласие с извършеното от негово име действие, е необходимо поне да се знае, кой е мнимия представител. Направен е извод, че след като не се знае кой от чуждо име е подписал фактурата, то ищецът не е доказал твърдения от него факт на възникване на представителство по отношение на “Т” О. , както относно приемането на работата по договора от 1.05.2001г., така и относно даването на съгласие от това дружество да плати посоченото във фактурата възнаграждение. Счетено е за нередовно воденето на счетоводния регистър в счетоводството на ответника, щом отразената в регистъра фактура е неистинска – подписана е от чуждо име от неизвестно кого.
Касаторът счита, че са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване, тъй като: спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, поначало въпросът с приложението на чл.301 ТЗ е решаван противоречиво от съдилищата и на последно място поради масовото приложение на подобен род взаимоотношения между търговците е необходимост и въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В останалата част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити от касатора съображения, които са относими към правилността на съдебния акт и основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – за допуснато от съда нарушение на материалния и процесуален закон по прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.2 ТЗ и чл.146 ГПК, за необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
От изложеното не може да се счете, се е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част. Касаторът се е позовал на противоречивото прилагане на разпоредбата на чл.301 ТЗ без да е формулирал съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос. В касационната жалба е развито оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради неправилното приложение от въззивния съд на чл.301 ТЗ, в смисъл, че действията без представителна власт се считат за потвърдени от търговеца не с изразяване на съгласие с осъществяване на търговската сделка, а с противопоставяне веднага след узнаването, което оплакване има отношение към правоприлагането и основанието за неправилност на решението по чл.281, т.3, пр. първо от ГПК. Приемането на работата е конкретен акт, с важни правни последици. Едва след приемане на работата му, изпълнителят може да иска заплащане на уговореното възнаграждение/чл.266, ал.1 ЗЗД/. Затова в негова тежест е да докаже извършването и приемането на работата от възложителя. В случая въззивния съд е приел, че възложителят не дължи възнаграждение по договора, защото ищецът не доказва приемане на уговорената в договора от 1.05.2001г. работа и защото приемане поначало не може да бъзе извършено от неидентифицирано лице, и това е същественият правен въпрос, по който се е произнесъл съда. Същественият материалноправен въпрос не е решен от Пловдивския опелативен съд в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Представените с жалбата решения на ВКС действително касаят приложението на чл.301 ТЗ, но те са постановени при друга фактическа обстановка, т.е. липсва идентичност с правния спор по настоящото дело. С решение № 499 от 10.05.2005г. по т.дело № 797/2004г. ВКС, ТК, ІІ т.о. е прието, че договорът за заем е подписан от управителя на дружеството при липсата на решение на съвета на директорите и изрично упълномощаване, прието като изискване за редовно представителство в чл.12 на договора за управление. В решение № 1* от 16.11.2001г. на ВКС по гр.дело № 359/2001г. V г.о. е прието, че РКО е подписан от съдружник на дружеството, без да е имал представителни права по отношение на самото дружество, т.е. и по двете решения, при прилагането на чл.301 ТЗ лицето, което действа без представителна власт е известно за страните, респ. за съда лице.
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. Доколкото в изложението на касатора то е формулирано бланкетно, без да са посочени правни аргументи защо разрешаването на съществения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение отсъстват.
Не е налице поддържаното основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетното посочване на основанието не е достатъчно за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В заключение отсъстват релевираните от касаторите основания за допускане касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №111/28.02.2008г., постановено по в.гр.дело № 1166/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, четвърти граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: