О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 13.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 176 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Булгарреклама – И. ;ООД срещу определението от 20.01.2009 год. по ч.т.д. № 22/2009 год. на Варненския апелативен съд. С него са оставени без уважение частните жалби на А. за с. к. (АСК) и „Булгарреклама И. ;ООД срещу определението от 13.11.2008 год. по т.д. № 704/2007 год. на Варненския окръжен съд с което е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото до приключването на спора по т.д. № 759/2004 год. на Варненския окръжен съд.
Съдилищата са обосновали тезата си с това, че искът на АСК срещу „Булгарреклама И. ;ООД е с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, като за определяне дължимостта и размера на неустойката е от значение решението по другото дело (неустойка за предходен период), доколкото размерът на последващата неустойка се определя чрез натрупване върху предходно дължимите суми.
Искането на „Булгарреклама И. ;ООД за касиране на определението се основава на твърдението за неправилна преценка относно преюдициалността на спора по делото от 2004 год. за правилното решаване на делото от 2007 год.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.3 т.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния к. „Булгарреклама- И. ;ООД основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като липсва формулировка относно това, кой е същественият правен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд и който да е в противоречие със задължителна или константна практика на ВС или ВКС.
В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК се основанието по т.1 е посочено бланкетно. Позоваването на „съществен материалноправен въпрос, свързан с предходни периоди“ е неясно и не би могъл дори чрез тълкуване да бъде свързан конкретна практика по прилагането на закона, като не е ясно и кой закон. Касаторът се аргументира с определение по ч.т.д. № 47/2006 год. на ВКС-ТК, с което състав на І т.о. е приел, че спирането на производство по иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД е правилно с оглед преюдициалността на производство по чл.307 ТЗ.
Хипотезата на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Както неколкократно е имал случай да посочи ВКС, с ГПК-2007 год. законодателят е предвидил стеснен касационен к. , като приложното му поле е само по отношение на два типа въззивни определения с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и то при наличието на изчерпателно изброените в т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК предпоставки. Не е формулиран съществен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а цитираната от касатора практика на ВКС няма отношение към спора.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 21 от 20.01.2009 год. по ч.т.д. № 22/2009 год. на Варненския апелативен съд.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.