Р Е Ш Е Н И Е
№91
София 18.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 408 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 ал.1 ЗМТА.
Ищецът „О”ЕО. е предявил молба за отмяна на основание чл.47 т.3 и т.5 предл.1 ЗМТА на тази част на постановеното на 13.01.2010 год. от А. съд към БТПП решение по ВАД № 96/2009 год. с която едноличното дружество е осъдено да заплати на „М”О. сумата 28586.61 лв., представляваща недължимо платен ДДС върху цената по сключен на 17.03.2008 год. договор за доставка на полиран гранит на плочи, ведно със законната лихва.
Искането на „О”ЕО. за отмяна на постановеното от АС при БТПП арбитражното решение в посочената част се основава на тезата, че: 1./ Искът е предявен и уважен на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, което е извъндоговорно и не се обхваща от арбитражната клауза – чл.47 т.5 предл.1 ЗМТА; 2./ АС при БТПП се е произнесъл по дължимостта на ДДС – въпрос, който се регулира от публичното право и спорът относно него е неарбитрируем – чл.47 т.3 предл.1 ЗМТА; 3./ А. съд се е произнесъл в мотивите си въз основа на доказателства, намиращи се в кориците на делото, които, обаче, не са били приети като доказателства по него, което съставлява противоречие с чл.122 от Конституцията и оттам – с обществения ред на Република България – чл.47 т.3 предл.2 ЗМТА.
Ответникът по молбата за отмяна „М”О. , чрез процесуалния си представител в о.с.з. и в писмена защита изразява становище, че молбата за отмяна на арбитражното решение е неоснователна. Претендира присъждането на разноски.
Като взе предвид доводите на „О”ЕО. , обсъди данните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
АС при БТПП е сезиран от „М”О. с два обективно съединени иска – с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 28586.61 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 4429.92 лв.
На 17.03.2008 год. между страните е сключен договор за изпълнение по част „Д” за обект „О” в кв.”М” по който договор „М”О. има качеството на възложител, а „О”ЕО. – качеството на изпълнител. С чл.63 на договора, страните са постигнали съгласие, че „Спорните въпроси се решават в дух на разбирателство и взаимен интерес, а ако това е невъзможно – по арбитражен ред пред АС при БТПП съгласно неговия правилник за разрешаване на спорове, породени от неизпълнение, като спорът се разрешава от трима арбитри”.
Твърдението на „М”О. по исковата молба пред арбитражния съд е, че „О”О. му дължи сумата по главния иск поради това, че в изпълнение на задълженията си за плащането на цената на доставени стоки, по 3 бр. фактури е заплатил общо 171519.61 лв. (142933 лв. стойност на стоките + 28586.61 лв. ДДС). По-късно било установено, че. О. И.”ЕО. не е имал правото да издава данъчни фактури, нито да начислява ДДС върху дължимите му суми, тъй като регистрацията му по ДДС е била прекратена още през 2007 год. Поради това е поискал връщане на недължимо платената част от цената, ведно с обезщетение за забава от момента на плащането и до датата на ИМ.
Както бе посочено по-горе, арбитражният състав е приел главният иск за основателен изцяло. Акцесорният иск е отхвърлен поради неотправянето на покана за плащане и оттук – неизискуемостта на обезщетението за забава. Присъдена е законна лихва от датата на ИМ.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че молбата за отмяна е основателна произтича от следното:
Неоснователно е искането за отмяна, свързано с прилагането на чл.47 т.5 предл.1 ЗМТА. Спорът с който е бил сезиран арбитражният съд всъщност е за начина на формирането на задължението за плащане (стойност на стоката + ДДС) и недължимост на част от платеното по сделката, поради невъзможността за връщане на ДДС. Оттук и обхватът на арбитражната клауза – обемът на задълженията на страните по договора, поради факта, че дерегистрирането на „О”ЕО. по ДДС променя обема на задължението за плащане поето по договора от „М”ООД. От това следва, че не е налице основанието за отмяна по чл.47 т.5 предл.2 ЗМТА.
Арбитражното решение не подлежи на отмяна и поради наличие на основанието по чл.47 т.3 предл.1 ЗМТА. Неправилно е твърдението в касационната жалба, че съставът на АС се е произнесъл относно липсата на данъчна регистрация по ДДС, законосъобразността на процедурата по връчването на решението за дерегистрация на дружеството и съществуването на публичноправно задължение за „О”О. да не начислява ДДС след определен момент. Арбитражният съд не се е „произнесъл” относно предпоставките за възникване или отпадане на публичноправни задължения. В мотивите се съдържа становище по доказаността на твърдението по ИМ, че към момента на сключването на договора, регистрацията на „О”О. по ДДС е била отпаднала. Косвен съдебен контрол по законосъобразността на А. за дерегистрация по ДДС от 19.11.2007 год. не е извършвал. Спорно пред АС е било обстоятелството от кой момент А. е влязъл в сила с оглед датата на издаването на спорните фактури. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът е приел, че това е станало към 01.03.2008 год. (преди сключването на договора), което е обусловило и извода му относно формирането на цената по сделката, както бе посочено по-горе.
Не е налице и основанието по чл.47 т.3 предл.2 ЗМТА – нарушаване на обществения ред на Република България. Позоваването на ищеца на това основание е неправилно, като очевидно се основава на разбирането, че всяко неправилно решение противоречи на правовия ред. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, дори решението да би било неправилно и да биха били допуснати нарушения, изразяващи се в това, че неправилно са преценявани доказателствата или арбитражният акт се основава на неприети такива (каквото е твърдението в конкретния случай), то в производството по отмяна по реда на чл.48 ЗМТА не се включва преценка на правилността на решението. Производството пред арбитражния съд е доброволно, поради което страните са изразили предварително съгласие с нормите на П. на АС при БТПП и с необжалваемостта на арбитражния акт, дори той да е неправилен.
С оглед изхода на спора, ще следва да ответника да бъде присъдена сумата 1022 лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно заплатеното адвокатско възнаграждение, доказателства за което са представени.
Предвид на горното, като счете, че не са налице основанията по чл.47 т.3 и т.5 предл.1 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на „О”ЕО. за отмяна на основание чл.47 т.3 и т.5 предл.1 ЗМТА на тази част на постановеното на 13.01.2010 год. от А. съд към БТПП решение по ВАД № 96/2009 год. с която едноличното дружество е осъдено да заплати на „М”О. сумата 28586.61 лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА „О”ЕО. да заплати на „М”О. сумата 1022 лв. (хиляда двадесет и два лв.), представляваща направени по делото разноски в настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.